Говорителят си тръгна. Да живее председателят?

kings-dead

За разлика от БСП, Реформаторите сервират изненади не посред нощ в петък срещу събота, а в понеделник по обед. Тоест по време, когато (поне според народното поверие) вампирите и комунистите спят в ковчезите си, а нормалните хора излизат в обедна почивка и четат новини. Дори само това е известно приятно разнообразие от среднощно-пленумните и петъчни навици на мрачната българска политиканщина. Естествено, това няма да попречи на много кухненски парламенти да заподозрат поредната византийска интрига на злодея Костов. Допускам, че на „Позитано” №20 вече отпушват шишета и мастилници.

Но шегата настрана, изненадата наистина беше голяма. Прави впечатление, че оставката на г-н Кънев е мотивирана с отношението на цялата българска „политическа класа” спрямо Бойко Борисов. Това е разбираемо, но и донякъде рисковано. Вярно е, българите сме прагматични хора и си даваме сметка, че когато някой политик е популярен, скоро не е бил на власт, а предстоят избори, то е доста вероятно този някой да има важно място в бъдещото управление (без значение дали това ни харесва). За добро или за зло, Борисов наистина има доста привърженици и най-вероятно ще бъде в позиция да търси съюзници за съставяне на правителство наесен. Разбира се, тази популярност е проблем, доколкото лидерът на ГЕРБ далеч не е светец, но фактите са, каквито са. В този смисъл разбирането на така формулираната оставка на Радан Кънев ще затрудни отвикналата от говоренето за морал българска публика. Тук се крие сериозен риск както за ДСБ, така и за Реформаторския блок като цяло. Жестът на досегашния говорител носи сериозно напрежение (и може би е резултат от такова).

Не мога обаче да се съглася с пренебрежителното мнение на инак уважаван коментатор като г-н Огнян Минчев, който предрича автоматично „олекване” вдясно. Въпреки че е рисковано да се подмятат оставки два месеца преди избори, от това действие на лидера на ДСБ могат да произлязат и неочаквани резултати. Някои медии вече спекулираха, че г-н Кънев вероятно разчита на централизиране на Блока и очаква да заеме много по-отговорната позиция на негов председател. Ако тази възможност се реализира, това би позволило много по-твърда реторика на евентуалния нов ръководител. А твърдата реторика е нещо, на което мнозина десни гласоподаватели биха се възхитили: в крайна сметка РБ започна съществуването си именно с идеята за антимафиотско присъствие в Народното събрание (и може би в правителството). Сериозна част от привържениците на ГЕРБ гледат именно на Реформаторския блок като на естествен партньор – и то заради интуитивното и донякъде оправдано приравняване на „антимафиотско” с „антикомунистическо”. Навярно тъкмо тези свои привърженици се опитва да успокои Борисов, казвайки, че се надява на партньорство с РБ. При все че Борисов е способен да раздава усмивки всекиму, както знаем от скорошния му флирт с Лютви Местан (който пък кара разцентрованата от провали БСП да разиграва сцени на ревност).

Извън риска и възможните позитивни или негативни за Блока ефекти, трябва да се отчетат още два факта. Първо, Радан Кънев може би неволно имитира похват от последната (много груба и неуспешна) кампания на БСП, която беше насочена пряко срещу ГЕРБ. Оттук следва и второто: че не е изключено жестът да е адресиран всъщност към онези десни анализатори, коментатори и политици, които виждат ГЕРБ като неизбежен партньор (и понякога като неизбежно зло). В този смисъл оставката на говорителя би могла да представлява търсене на собствена физиономия, на собствен морален облик за Реформаторския блок. Дали действието е добре пресметнато или ще се превърне в поредния неволен PR за партията на Борисов – времето ще покаже.

Освен възможния (макар и рискован) опит за централизация, изненадващата постъпка на лидера на ДСБ позволява да се изпита здравината на Блока. Това може да се стори безотговорно на някои наблюдатели – особено предвид наближаващите избори – но ефектите (тоест разочарованията) от евентуално проявени центробежни сили биха били много по-трудно поносими, да речем, след месец. Ако продължим да разглеждаме действието на г-н Кънев като опит за призив под знамената, то можем да предположим, че в него има и нещо повече от реакция срещу предполагаемо прекаленото вглеждане в ГЕРБ от страна на т. нар. „политическа класа”.

Съществува и още една възможност за сравнение с БСП. Радан Кънев направи точно обратното на Станишев: вместо да се окопае в позицията си и оттам да се опитва било да консолидира власт, било да ограничава щетите за себе си (без оглед бъдещето на политическата сила, която представлява), лидерът на ДСБ рискува. Позволи си да го направи от позицията на морала. А това само по себе си заслужава уважение. Дали жестът ще доведе до сплотяване на редиците и до по-голяма популярност? Това зависи изцяло от лоялността на различните групи в Блока. Както и – смея да кажа – от моралното равнище на избирателите.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook