Числото 33 и казана на Путин

mkirova

Мариана Кирова е политически журналист и литератор, доктор по българска литература и хоноруван преподавател в Софийския университет „ Св. Климент Охридски”. Има десетки коментари, интервюта и анализи в българската преса през периода 1989 – 2011 г. През последните три години публикува във френското списание „Revue périodique”. Автор е на три книги със стихове и разкази, и е носител на две първи награди за литература – за поезия и проза. Работи в Националния литературен музей – институцията, призвана да се грижи за литературната памет на българските творци.

 

Нямаме избор – трябва да заложим на 33. Най-малко толкова и нито един по-малко трябва да бъдат мандатите на Реформаторския блок на 5 октомври вечерта! И не защото числото е библейско, а защото всичко под него означава 7,5 милиона българи да попаднем в казана на Путин.

Причината да затворя файловете си с литературни изследвания и да изкажа журналистическото си становище е опасността, която ни дебне след изборите, ако не се постигне пълна мобилизация на всички демократично мислещи хора у нас. Мълча от три години, защото вестниците, финансирани с пари на неясни субекти, не са моята територия. Днес дясномислещите неангажирани с политически каузи хора чакат изборите заради възможността за промяна. Само че тя няма да се случи, ако се задоволим с 18 места за Реформаторския блок – толкова, колкото дава последното социологическо изследване на „АФИС” от 24 август. Изследването посочва и друго  — възходящата тенденция за реформаторите, която наложително трябва да бъде продължена.

Защо наложително? Ето броя на мандатите според данните от изследването – ГЕРБ – 90 мандата, БСП – 64 мандата, ДПС – 29 мандата, РБ  - 18 мандата, АБВ – 14 мандата, ББЦ – 13 мандата, ПФ – 12 мандата. Хайде сега да смятаме по определящата разделителна линия – колко са мандатите за проевропейските и колко за проруските формации. БСП, ДПС, АБВ, ББЦ, ПФ не само че не са декларирали ясно европейската си политическа визия, а много от тях публично и пряко работят в защита на руските интереси у нас. Всички тези формации имат прогнозирани към момента общо 132 мандата, т.е. те могат да направят пак правителство от типа „Орешарски”. Двете формации, които са декларирали и доказали европейската си политика, са ГЕРБ и Реформаторският блок. Но те имат само 108 места. Тъй като трябва да признаем факта, че ГЕРБ носи редица негативи от миналото си управление, е логично да не натоварваме формацията с очаквания да вдигне значително изборния си резултат от прогнозирания към момента.

Реформаторският блок обаче не носи негативи — формацията като цяло се освободи от старите си лидери — къде справедливо, къде не, и сега в нея са нови, дейни, активни и най-важното — необременени с управлението досега хора. Тоест, единствената формация, която може да даде шанс на страната да се откъсне веднъж и най-после завинаги от руслото на Русия, е точно Реформаторският блок. И за да го направи, той трябва да има най-малко 33 мандата в парламента. Тогава, дори и ГЕРБ да има 1-2 мандата по-малко от прогнозираните, пак ще е достатъчно партиите от „европейското семейство”, както банално се изразяват политиците, да сформират проевропейска коалиция въпреки различията си — вътрешнополитически, манталитетни, социокултурни. А че различията ги има , е факт — и най-красноречивият е наличието на тези две отделни политически формации. Но общата геополитическа линия също е факт и трябва да се съобразим с нея, ако не искаме да кипим в руския казан като Украйна.

Ето защо не говорим за това, че Реформаторският блок ще влезе в парламента. Той ще влезе, но става дума за това с колко депутати ще влезе — и тук е разковничето за бъдещето на страната. Тогава след изборите ще трябва да се преценява може ли или не може, и ако може -  при какви условия, да се пристъпи към разговори с ГЕРБ за общо управление, така че реформаторите да запазят принципите си и да реализират идеите си.

Трябва да го кажем ясно – всеки, който декларира проевропейска политика, той мисли за бъдещето на сънародниците си. Всеки, който декларира проруска политика, е политически опонент и враг на собствената си страна. Като симпатизант на Реформаторския блок познавам мисленето на моите приятели и всичките им резерви не само към ГЕРБ, но и към лидери вътре във формацията — и най-вече към  Меглена Кунева. Затова от позицията на човек, в чието семейство не е имало комунисти (заслуга, която не е моя, а е въпрос на позиции на родовете ми), ще кажа следното – политически лидер, който може да декларира, че „България трябва да започне да избира проевропейски, а не просъветски политици”, е наш съмишленик. Към него не може да имаме резерви. Думите са на Меглена Кунева.

Време е кампанията да започва!

Търсене

Подкрепете ни

Facebook