По-малко от два служебни месеца

pravitelstvo

Слава Богу, оставката на нелепия кабинет „Орешарски” дойде и отмина, та и чак я позабравихме. Не е чак толкова за радост, че причината за нея бяха вътрешни раздори между БСП и ДПС, а не по-сериозни недоволства, но положението е, каквото е. И понеже без правителство не може, Президентът на Републиката назначи служебно такова. Добре, това е в реда на нещата, очакваше се и вероятно всички трябва да си отдъхнем, защото и сезонът е отпускарски. Ще си позволя обаче да кажа, че изобщо не е време за отпускане. Миналото лято отпускането на гражданите позволи на един от най-жалките състави на Народното събрание в историята на България (без да броя псевдопарламентите на НРБ) да излезе във ваканция. Това пък удължи агонията на доскорошното управление и доведе до още заеми, още скандали и задълбочаване на огромния проблем, наречен „Южен поток”. За това повече – по-долу. За момента ще кажа само, че отпускарството невинаги е най-доброто решение, когато на власт са съмнителни лица.

Новото правителство има една наистина основна задача – да организира избори. И несъмнено ще я изпълни. Въпросът е как. Не ми се задълбочава в дребнавости около проф. Близнашки или г-жа Медарова. Ще набележа обаче няколко по-важни въпроса, от чието развитие ще си проличи дали служебната изпълнителна власт е част от решението или част от проблемите на България. За малко по-друга перспектива си струва да се прочете и  статията на Соломон Паси по същата тема. 

На първо място стои справянето с бедствия и аварии. В последните години страната се показа крайно неспособна да се справя с изненади. Пороища, горски пожари, виелици, взривяващи се оръжейни складове, скъсани язовирни стени – всичко това води до материални и най-вече до човешки жертви. Основен момент в преодоляването на последиците и намаляването на щети и загуби е принципът на личната отговорност. Дори едно служебно правителство може (стига да му стигне желание) да разбере кои лица носят фактическата отговорност за смъртта на български граждани от последните нещастия във Варна, Добрич и Мизия.

На второ: чисто хуманитарните проблеми. Освен от пряка заплаха за живота си, много хора в България просто може и да спят на открито. Или кой знае къде. Правителството, макар и служебно, не може да не вземе отношение. Започналата в Стара Загора кампания по разрушаване на незаконни сгради има своите основания, но все пак трябва да се знае къде ще бъдат настанявани обитателите на разрушаваните жилища. И то не само в Стара Загора, защото този проблем засяга, например, и Варна. Част от жертвите там загинаха именно заради незаконни строежи. Да не говорим за продължаващото бетониране на цялото Черноморие, което е огромна проява на късогледство – и то от страна на самите бетониращи (полузаконни) бизнеси. И като стана дума за Варна…

Варненска област и по-общо българското Черноморие дават повече от един повод за загриженост. Начало на разрешаването на поне част от тревожните въпроси може да бъде поставено дори и от служебното правителство. Например биха могли да се съберат данни за броя законно (и незаконно) постоянно пребиваващи и правещи бизнес в България руски граждани. Не заради някаква дискриминация, а защото все пак става дума за все по-отчетливо присъстващи у нас жители на страна, непринадлежаща към Европейския съюз. Интересно е и какво се случва с пристанище Росенец и руската му въоръжена охрана. А ако ще си говорим за местата в България, радващи се на значителна, макар и нерегламентирана автономия, вероятно дори един служебен кабинет може да реши дали дейността на ТИМ подлежи на разследване. Или пък може би трябва да се открие българско посолство във Варна, та всичко да си стане официално?

Покрай особеностите на българската териториална цялост, ТИМ и тихото руско присъствие няма как да не стигнем и до големия външнополитически препъни-камък. Докога правителството ще се преструва, че не знае за строежа на „Южен поток”? Няколко жалби временно спряха работата (или поне така смятаме в София, а кой знае дали всъщност не кипи весел газопроводен ентусиазъм). Но на такива временни неща не може да се разчита и колкото и служебна да е, властта си е власт. Правителството просто е длъжно да прекъсне възможностите за по-нататъшно строителство. Не, не става дума за неустойки, нито за неефективното и скъпо газово отопление през зимата. Става дума за това, че „Южен поток” продължава да бъде несъобразен с европейското законодателство, рисков, скъп и обвързващ България проект, поставящ ни далеч от възможностите за диверсификация на доставките. Става дума за това, че насрещните санкции на Русия спрямо европейските доставки на хранителни продукти ще засегнат и български търговци. Става дума – най-сетне – за това, че руската страна не само държи проектът за газопровода да продължи при пълна неяснота за разходите и възможния реален дебит, но и все по-агресивно заплашва близка Украйна вече не просто с „опълченци”, а с широкомащабна военна операция (макар и замаскирана като „хуманитарен конвой”). Ние строим „Потока”, а през това време НАТО, Европейският съюз, Полша и Украйна непрекъснато си разменят все по-студени предупреждения с Руската федерация. Няма чак толкова служебно правителство, което да не може да си свърши работата и да действа съобразно международните ангажименти на страната ни. За чл. 107 от Конституцията вече е говорено достатъчно. Време е за действия.

Да се върнем и към по-дребни, почти битови въпроси. Последните идеи на Цветлин Йовчев като министър на вътрешните работи включват и предложение за промяна на процедурата в полицейската работа по време на граждански демонстрации и митинги. Ако (противоконституционното) предложение стане част от рутината, журналистите няма да могат да присъстват на протести. Ще бъдат държани настрана. Това, разбира се, позволява огромен полицейски произвол при „мероприятия”. Не е тайна, че България си е полицейска държава, но сега вече каквото има да става, ще става и без камери. Министър Бакалов трябва непременно да реагира на това предложение. Че нещата някак взеха да изглеждат като във все по-братска Москва (или Истанбул). И като стана дума за последните действия на предишното управление – любопитно е какви мерки за разследване, за един вид одит и оценка могат да се вземат спрямо доскорошния кабинет. Докато следите са топли, така да се каже.

Относно изборите. Ето че имаме и цял министър по изборния процес, същински демократичен лукс. Интересно е какво мисли правителството (заедно с ЦИК) относно напълно несвободния вот в населените главно с турци и роми места. ДПС практически не позволява на гражданите в тези райони да гласуват за друга партия. Това нетърпимо, противозаконно положение продължава вече много години и има все по-неприятни последици за демокрацията в България, за гражданските права и елементарната политическа грамотност на самите български турци и роми. Разбира се, че самото съществуване на мафиотизираното ДПС е противоконституционно, но какво смята да предприеме правителството поне за възможността на стотици хиляди български граждани да гласуват по съвест, а не под строй? Нали тъкмо изборите са основна грижа на този кабинет. Отделно от електоралните крепостници на Местан (и Доган) стои и един друг важен изборен проблем: гласът на българите в чужбина. И не става дума само за автобусно-електоралния туризъм на ДПС (макар че кабинетът трябва да помисли и за това). Става дума за огромната българска диаспора в Западна Европа и Северна Америка, която досега често е била затруднявана да упражни правото си на глас – най-вече от БСП. При последните избори за Европейски парламент в Съединените щати беше открита само една (!) избирателна секция. Което е истинска подигравка. Какво ще направи правителството за нашите сънародници зад граница, които имат право на глас?

Най-сетне – Близкият Изток. Реджеп Ердоган спечели президентските избори в Турция, докато АК парти все още държи правителствения мандат. Без навлизане в икономическите заслуги и демократичните дефицити на партията, Турция под нейно управление в последните няколко години е все по-консервативна страна. В светските среди се говори дори за отстъпление от принципите на Ататюрк. Едновременно с това приятелски настоен към Турция Азербайджан поднови враждата си с Армения. Всичко това засяга България пряко, доколкото през Турция към България продължават да се придвижват бежанци от все по-опасния Левант. И броят им ще се увеличава. Докато в Сирия светският режим на Асад има известни успехи срещу ислямистките бунтовници, в Ирак тече истинска гражданска война. Огромен брой иракски християни са заплашени от гибел в зоните, контролирани от т. нар. „Ислямска държава” или „Халифат” – джихадистка организация, която буквално предизвика спиране на планираното американско изтегляне от Двуречието. Междувременно Израел и „Хамас” се обстрелват все по-интензивно, броят на жертвите е голям и най-вероятно това ще доведе до бежанска вълна и от палестинските територии. Австрия и Франция вече имат донякъде двузначен опит с близкоизточните бежанци. Отново: колкото и служебно-отпускарско да е нашето ново правителство – има ли то изобщо някаква стратегия за справяне с неминуемо предстоящата нова вълна прогонени от войната хора?

Дори само пред служебния кабинет тези въпроси стоят с голяма тежест. Вярно е, че у нас най-важните решения сякаш винаги се взимат от временни правителства. Със съжаление съм готов да предположа, че проф. Близнашки и министрите му нямат почти никакви идеи по тези (и много други) тревоги, надвисващи над българския хоризонт – все по-забележимо с всеки изминал ден. Няма съмнение, че който и да спечели изборите наесен, ще се нагърби с невероятна отговорност – и то точно преди традиционно нервната българска зима. Надали ще има сто спокойни дни. Но засега разполагаме с малка глътка въздух в края на лятото. Остават по-малко от два месеца до следващата промяна, а много решения ще трябва да бъдат взети още преди нея. Горещите кестени са в ръцете на служебната власт. Какво ще направи тя с тях? Това зависи и от гражданското общество, което напоследък свикнахме да призоваваме – като Неволята.

От conservative.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: