Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея

radoslavov

Аферата с фалита на Корпоративна търговска банка ще занимава българското общество поне още десетилетие. След това ще бъде забравена и ще се припомня само от тесните специалисти като пример за политически възход и политически фалит на една финансова институция. Да бъдат спокойни тези, които днес настояват държавата да плати. Държавата ще плати. Така както винаги е плащала – с парите на хората и за доброто на онези, които измислят една и съща схема и я прилагат през няколко години.

КТБ не е първата политическа банка в България. Със сигурност няма да бъде и последната. Тя е част от една дълга българска традиция и ще заеме своето достойно място сред останалите големи банки, които са извървели същия път през последните над 100 години. За да ни стане ясно, колко е закономерно, това което се случва днес трябва да прочетем невероятната книга на Румен Аврамов „Комуналният капитализъм”. Тя е разказ за стопанската история на България от Освобождението до 1944 година и е пълна с истории, които не само ще ни покажат какво се случва с КТБ, но и как ще приключи скандалът. Защото скандалите в България винаги приключват по един и същи начин – с мълчание, разсеяност и плащане на сметката от тези, които в началото са били най-възмутени. Въпрос на традиция.

Ето една история по този повод. През 1881 година Христо и Коста Армянови основават първото българско кредитно акционерно дружество. През годините финансовата институция се превръща в една от най-влиятелните български банки и става известна под името „Гирдап”. Известността и влиянието на банката не се дължат само на предприемаческите умения на нейните собственици, но и на дълбоките им връзки с Народнолибералната партия. Малко след създаването на „Гирдап” на сцената се появява и нейният основен конкурент Българската търговска банка, която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с Народната партия. Така в продължение на няколко десетилетия българската банкова система функционира в условията на двуполюсен модел, разполовена между две партии и техните банки. Възходите и паденията на двете банки са пряко зависими от това дали техните партии са в управлението или в опозиция.  

Големият възход на „Гирдап” идва по време на бурния икономически растеж през първото десетилетие на XX век. През 1912 година тя е третата по големина частна банка след Българската търговса банка и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка. Влиянието на финансовата институция се разширява силно по време на Първата световна война, когато на премиерския стол сяда Васил Радославов. Неколкократният премиер Радославов е в политиката още от Освобождението на България, но това не му пречи в продължение на няколко години да управлява свързаната с „Гирдап” банка „България”. Когато през 1913 година Радославов оглавява последното си правителство започва най-грандиозният възход на „Гирдап”. Банката започва активно да създава акционерни дружества. Огромната част от тях са безперспективни и нямат никаква икономическа логика, освен логиката на близостта си с министър-председателя.

След големия възход обаче идва и големият крах. Проблемите на финансовата империя започват в средата на 1918 година. Тогава идва краят на Първата световна война, а Васил Радославов е изхвърлен завинаги от българската политиката. През 1919 година са проведени показни арести на някои от акционерите на банката, но въпреки това тя оцелява. Големият удар върху нея идва през 1922 година, когато Българска народна банка закрива сметката на „Гирдап“. Това предизвиква масова паника сред вложителите. Правителството заплашва с отчуждаване по занижена стойност сградата на банката на улица „Славянска”  в София, в която наемател е Министерството на финансите. Тези заплахи допълнително увеличават напрежението и поставят банката пред фалит. До началото на следващата година, заради предизвиканата паника, са изтеглени депозити за 38 милиона лева, а много полици на нейни длъжници, включително на участници в ръководството на самата банка, са протестирани.По това време БНБ, най-големият кредитор на „Гирдап“, заема позиция срещу обявяването на банката в несъстоятелност и започналото производство е прекратено. Две години по-късно БНБ променя позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенския окръжен съд обявява „Гирдап“ в несъстоятелност, а мажоритарните й собственици Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев са арестувани.

След фалита на „Гирдап” е установено, че основната причина за края й е нейното лошо управление, което винаги се осъществява в условията на тежък конфликт на интереси. Непосредствено преди фалита половината активи на банката представляват заеми, отпуснати на нейни акционери и служители, членове на управителните ѝ органи и политици от радославистката коалиция. Само семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат една трета от всички активи. В основната си част тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на предприятия, също свързани с „Гирдап“, като Българска македонска банка, Горска търговска банка и Банка „България“. В нарушение на закона са приемани като залог дори акции от самата банка „Гирдап“. След края на войната тези обезпечения рязко губят стойността си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лева са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лева, чиято пазарна стойност през 1924 година остава едва 1 милион лева. След фалита сагата с процедурите по ликвидацията и разпределянето на активите на банката се проточва до края на 30-те години. Огромна роля в аферата играе БНБ, която заради политическата конюнктура в продължение на десетилетия си затваря очите за порочните практики на ръководството на банката.

Това е историята на „Гирдап”. Тази история се повтаря периодично и удивително еднакво през известни периоди от време в цялата ни следосвобожденска история. Тя ще се повтори и в края на миналия век, когато само за няколко години, отново заради политическата конюнктура и благодарение на широко затворените очи на БНБ, се появиха десетки банки, които за удивително кратко време изживяха своите политически възходи и падения. Банковата криза от началото на прехода остави у нас само неприятно усещане и чувство за ограбеност. Така както се е случило след фалита на „Гирдап” и така както ще се случи с аферата „КТБ”.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: