ИДП: Коалиционното управление става все по-малко вероятно

idp

Съставянето на коалиционно управление след парламентарните избори на 5 октомври изглежда все по-малко вероятно предвид текущите процеси в политическите партии. Рискът да не може да се излъчи кабинет прави следизборната ситуацията все по-мътна, опасностите от икономически и финансови проблеми нарастват, като е възможно и да израстнат радикални движения. Това сочи месечният анализ на Института за дясна политика, представен в четвъртък.

Ако преди месец дясноцентристка коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок изглеждаше доста вероятна, днес можем да кажем, че тя не е най-вероятният сценарий за следизборната управленска конфигурация, коментира пред журналисти Тома Биков

Организацията предупреждава за опасност от нова политическа криза след изборите, изостряне на политическото говорене и катализиране на конфликтите в обществото.

Продължава тенденция за липса на доверие между управляващи и управлявани. Нужни са мерки за възстановяване на това доверие чрез писане на ясни програми и поемане на конкретни политически отговорности, заяви Петър Николов.

Разбъркване на опонентите

Институтът отчита като значим проблем пред ГЕРБ липсата на нов облик и нов конкретен политически опонент на формацията. Проблем за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е, че досега е използвал като “спаринг партньор” бившия лидер на БСП Сергей Станишев, смяната му с неагресивния Михаил Миков прави досегашния подход на Борисов сравнително неефективен, смятат анализаторите. Според тях, през последния месец съперничеството между ГЕРБ и БСП е по-скоро декларативно, отколкото действително.

“Подобна е ситуацията и по отношение на ДПС. Това кара Борисов да търси спаринг партньор извън обсега на досегашните си традиционни опоненти. Бившият премиер очевидно осъзнава, че е в силна позиция, когато го атакуват и затова интуитивно към момента припознава като свой спаринг партньор Реформаторския блок. Подобен подход, колкото и да е удобен, не би донесъл сериозни позитиви на ГЕРБ”, пише в анализа.

Проблем за социалистите пък е, че вече не може да използват тезата си “Да свалим Бойко Борисов” и се забелязва склонност от страна на различни кръгове в БСП за участие в общо управление с ГЕРБ. Скорошният раздор с бившия коалиционен партньор ДПС, кара социалистите да приемат за свой основен опонент по-скоро партията на Местан и Доган, отколкото тази на Борисов, коментират от Института за дясна политика.

Според организацията, влязлото в режим на мълчание след оставката на кабинета “Орешарски” ДПС засега дава само знаци, че иска да се върне в ролята на балансьор в българската политика и да излезе възможно най-скоро от ролята си на стратегически партньор на БСП. Тази задача няма да е трудна, но фигурата на Делян Пеевски прави ДПС невъзможен партньор за останалите партии. “В следващия парламентарен мандат движението ще има по-скоро неформални отношения с останалите политически сили. Всяко взаимодействието с ДПС ще бъде по принуда и за него ще се плаща висока политическа цена”, посочват от института.

Шансовете на Реформаторите за властта намаляват

Авторите на изследването смятат също, че намаляват шансовете на Реформаторския блок да участва в следващото управление.

“Ефектът от разграничаването на Блока от ГЕРБ се почувства моментално с покачването на рейтинга на Реформаторите, регистриран от няколко социологически агенции. За това спомага и изострения геополитически дебат, в който симпатизантите на партиите от РБ се чувстват значително по-комфортно. Същевременно търсенето на електорален ефект през конфронтация с ГЕРБ, ще се отрази на стратегическото развитие на блока, защото всеки допир до Борисов след изборите ще бъде тълкуван като отмятане и предателство към избирателите и ще бъде повод за сътресения. В същото време оставането в опозиция на ГЕРБ неизбежно ще се превърне в повод за разпадане на Реформаторския блок”, пише в анализа.

В него се посочва още, че Патриотичен фронт има перспектива да запълни свободната консервативно-патриотична ниша, която не се заема нито от ГЕРБ, нито от Реформаторския блок. Това дава сериозни шансове на формацията да участва в следващия парламент и дори да се окаже решаващ фактор при съставянето на правителство.

АБВ губи основанията си за съществуване след оттеглянето на Станишев, смятат от института. “Въпреки че бившият президент Георги Първанов успя да подреди листите безпроблемно и организацията му изглежда спокойна, АБВ трудно убеждава, че има истински идейни политически основания за съществуване. По-скоро се създава усещане, че формацията разчита да печели гласове само и единствено върху остатъчния авторитет на бившия президент”, смятат анализаторите.

МВР да следи купувачите на гласове Ковачки и Бареков

В доклада се посочва още, че партията на Николай Бареков “България без цензура” успешно компенсира раздялата с ВМРО и цели структури с привличането на свързаната със спорния бизнесмен Христо Ковачки формация ЛИДЕР. “Силата на тази партия е в набирането на корпоративен вот, който варира между 20 000 и 40 000 гласа по време на избори. Във всеки случай обаче, сравнени с технологичния вот, който осигури резултата на Бареков по време на евроизборите, тези гласове са крайно недостатъчни”, смята Институтът на дясна политика.

Той препоръчва на МВР да постави под особено наблюдение в дните преди вота двете партии, “заради опита на ББЦ и ЛИДЕР в осигуряването на контролиран вот”.

“Въпреки теоретичните шансове на “Атака” за влизане в следващия парламент, партията е по-скоро мъртва, отколкото жива, след сформирането на коалицията Патриотичен фронт, Волен Сидеров продължава да остава самотен, а името му все по-рядко се превръща в тема на коментар.

От Института отбелязват като положителни тенденции възстановяването на двуполюсния модел и трансформация на т.нар. български етнически модел.

ГЕРБ пое публично ангажимент, че ако състави правителство, ще интегрира в управлението български мюсюлмани. Същият извод може да се направи и от поставянето начело на една пета от листите на Реформаторския блок на кандидати с мюсюлмански имена, смятат от Института. От друга страна, и листите на ДПС показват, че Движението ще продължи усилията си от предишни години за привличане на етнически българи в своите редици.

Нормалната ситуация е всички български партии да бъдат национални и да дават възможност на всички етнически групи да присъстват в управлението на страната, заключават експертите.

Техните основни препоръки към партиите по време на предизборната кампания са да излязат с ясни политически програми и да посочат лицата, които ще ги изпълняват, както и всяка формация да посочи министър-председателя, който би подкрепила в следващо управление, било то свой или чужди.

От Института съветват и да има повече послания, насочени към избирателите, а не към основните политически опоненти и ясни декларации за бъдещото управление на страната.

От mediapool.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook