Докоалира ми се (Драматичен монолог без имена и факти)

gerb bg

Ребята! Давайте жить дружно!

Колко хубаво ще е да има правителство на стабилността! Може коалиционно, може и на малцинството, но най-паче стабилно. Защото имаме воля, в коалиция сме с народа, изобщо нашата партия винаги и във всичко държи на дясното, на доброто и да пляска руснаците. Какво е дясното ли? Ами това е нещо такова… много правилно. Дясното обикновено значи БСП да не е на власт, ама понякога може и да е. Накъсо – дясното е, когато, ех, не й помня името, Юлия Тимошенко ли беше, Цеца Величкович ли, имам проблем да говоря с имена… а, не, Ангела Меркел да ми казва „конграчулейшънс”. Ей това е дясно. Също така, дясно е „конграчулейшънс” да ми казва цялата ЕНП чак там, в далечен Брюксел (или Страсбург беше?). Това е, не е друго. Не са някакви си там политики. Затова и на нас сега ни трябва една дясна коалиция. Хем дясна, хем патриотична, хем гражданска – и за европейско развитие на България. И стабилна, то се знае.

Обаче другите десни са лоши. Гушат се като болни прасета и нагъват кюфтаци, нали ги видях. Те не ме искат. И говорят с имена, а това е грешка. Затова вече ще си говорим без имена. Или пък, ако все пак ще си говорим с имена (например на Пеевски, ето, произнесох го), то ще е и с факти. Например – че Пеевски се върна в Народното събрание, без да има право на това. Факт. Или – че Пеевски беше пръв приятел на един симпатичен човек с мустаци, дето после спря да си говори с него и за известно време забегна някъде с едни двеста милиона. И това е факт. Но стига имена. И стига факти! Казвах, че другите десни са лоши. Не стига, че говорят с имена и факти, ами искат и съдебна реформа. Не съм съгласен пък! Стига сега с тая съдебна реформа, имаше една по времето на злия драгалевски лаборант, дето разпродаде България – и нещо не се получи. Така че другите десни по-добре или да мълчат, или да ми казват „конграчулейшънс”. Аз пък ще им прережа лентичка на „Кърниградска”. Може и два пъти, имам такъв обичай, по два-три пъти да режа една и съща лентичка. Само да се коалираме!

Мислех не само да им прережа лентичката, ами да им дам и някое постно дробче. Обаче те не се спират, тия лоши други десни! Не стигат имената, фактите и съдебната реформа, ами искат и коалиционно споразумение! Черно на бяло, подписано и прочие. И да го прочетем от стълбите на Народното събрание ще поискат. На глас. Пред камери. Аз обичам камери, но чак пък толкоз, хайде сега. Ние да не сме Ранобудните студенти, че да четем декларации от стълбите. Големи хора сме. Не че и ние ще го спазим това споразумение ли, декларация ли, ама я тогава и да не го пишем. А? По-добре. Че както са се засилили тия лоши други десни, можеше и лустрация да поискат. Тя, тая лустрация, не струва. Не се яде, не се пие. А народът нещата ги разбира – да има да яде, да живее. Вярно, казвал съм, че дядо ми го убиха комунистите, но чак пък съдебна реформа, чак пък и лустрация… Не. Трябва стабилност. И ми се е докоалирало.

За да има стабилност, не ни трябват глупости. Нито пък ще харчим за отбрана. Вярно, аз малко помогнах да се издигнат временно и едно президентче, дето ще го заместя сам по някое време, и едни двама министри – не са и точно министри, де – а те нещо се разбъбриха за заплахи, за сигурност, за отбрана. Това са излишни харчове. Няма заплаха. Има стабилност. Даже може за още по-голяма стабилност да направя и един газопровод. Газопроводът е стабилна работа. Ще сме построили нещо. Е, не чак колкото ония, дето казвам, че убиха дядо ми, но все пак ще сме построили. По газопровода ще тече газ. И ЕНП ще ме уважава, и Ангела Меркел ще ми казва „конграчулейшънс”, няма санкции да ми наложи, я. Само да я направим тая коалиция – и ще стане стабилно, както никога.

Много ще бъде хубаво. Толкова ще е стабилно! Даже малцинствената партия каза, че щяла безусловно да подкрепи кабинет на малцинството. Мен това малко ме притеснява, правичката да си кажа. Защото имам мнозинство, пък малцинството си иска малцинствено правителство. Не ги знам кога ще решат, че и на мен трябва да ми дойде краят – като на обрулен орех. Добре де, все пак ще е стабилно: без съдебна реформа, без коалиционно споразумение, но с газопровод. Поне ден до пладне ще изкарам. Само да не се карам много с малцинството, че без него ми отиде малцинственият кабинет. Нищо че имам мнозинство. А така ми се беше докоалирало!

Всъщност, то може и пак да се коалирам. С ония там, 22/15 ли, как бяха. Стогодишните. Новият им шеф обича да си пийне, човекът. Разбирам го. И аз бих се пропил на негово място. Всеки път бия хората му на избори. И на куц крак ги бия. Вярно, те понякога ме свалят от власт, а друг път ме излъгват с някакви шашми и се налага да чакам на малцинствената партия да й писне да се коалира с тях – та да мога аз да се коалирам. В края на краищата, важното е човек да се коалира. Аз и сам като куче да съм в Банкя, пак ще се коалирам. Може и малцинствен кабинет да е, ама си върви с безусловна малцинствена подкрепа. То и това си е вид тиха коалиция. Как я казваха – коалиция на златното пръстче. Все тая с кого, стига аз да оправям държавата с ей тия две ръце. На това му се вика да си хем мнозинство, хем малцинство. Понякога даже сам си викам „конграчулейшънс”. Стабилна работа. Дори дясна.

Снимка: mediapool.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: