Да живее Народното събрание? Народното събрание умря…

parliament_negativ

„Имаме воля! Ялов е, мами!”

 

Далеч съм от пошлата мисъл, че демокрацията се била изчерпила. Тези глупости ги говореше паникьосаният Миков като председател на обсаденото 42-о НС. Сега ги повтаря страдащият от тежки интелектуални дефицити „народен професор” Б. Димитров. Изобщо, на старите комунисти и русофили им иде отвътре да обявяват смъртта на демокрацията. А тя, измислена от атиняните преди толкова векове, процъфтява на нормални места като Швейцария или Белгия. Няма да споменавам Великобритания или Щатите, а само малки държави като нашата. Колкото по-малка е страната, толкова по-лесно е да бъде демократична. Само че й трябва и разнообразен пазар, и някаква степен на окултуреност. Така е, няма нищо демократично на места, където пазарът е концентриран върху един-два ресурса, а хората масово не знаят как работят сложните демократични институции.

Сега Миков пак е паникьосан. И има защо. Партията-столетница, както изглежда, е тръгнала към небитието. Крайно време беше. Повечето страни от бившия Източен блок отдавна са решили този си проблем: само България и част от държавите, образували се на мястото на самия СССР, още влачат местните си компартии като рецидив на злокачествено заболяване. Може би у нас този странен недъг най-сетне започва да отминава. Впрочем, да не се поддаваме на преждевременна радост. Симптомите на социализма понякога отшумяват, а по-късно се връщат – след кратка ремисия.

Междувременно, докато БСП изглежда унизена почти колкото в 1997, се оказва, че родният законодателен орган е нападнат от някакви вредители. Късата памет на избирателите и дългата ръка на Москва осигуриха парламентарно присъствие на политически недоразумения като ББЦ, АБВ и Атака. Нека си припомним, че протестите през лятото на 2013 започнаха с гаври и вицове по адрес на Бареков, протекоха сред постоянни, възмутителни провокации и закононарушения от страна на кремълския шут Сидеров. Бяха сподирени и от тихото мърморене на Първанов, който също има амбицията да стане генерал-губернатор на Задунайската. Предишният състав на Народното събрание беше достатъчно гнусен. Сегашният е направо нежизнеспособен. Всички тези руски кукли вероятно няма да се споразумеят за властта. ДПС се опитва да говори за европейска обвързаност, но никой не вярва на Местан. Миков смени Станишев твърде късно, за да предотврати катастрофата на партията си. А ГЕРБ, въпреки „победата”, навярно пак няма да намери партньори за правителствена коалиция. Толкова по въпроса за „победите” на Борисов. Избирателите са достатъчно деморализирани, за да гласуват вяло и разсеяно. Може би ни предстои за известно време да се превърнем в уж парламентарна република без парламент, а с правителства, назначавани от Президента. Засега изглежда, че последният се справя добре с функцията на конституционен монарх. Добре че постът не е в ръцете на Калфин!

Народното събрание в този си вид е пародия на законодателно тяло. Подигравка с правовия ред в една цивилизована страна. Дори симпатичното и неочаквано силно присъствие на Реформаторския блок не може да компенсира цялостния облик на предварително обречения парламентарен състав. Ще повторя: това не е проблем на демократичното управление по принцип. Би могло да бъде момент на благоприятна криза, болест на растежа. Сякаш отново е 1990 и от нищото излизат разни странни жоржганчевци. Дори ако по някакво злощастно стечение на обстоятелствата Путиновите слуги в Пленарната зала съставят някакъв кабинет, той ще е толкова уродлив, че ще предизвика нова вълна от протести, този път по-заслужено дори отколкото в случая с безумното назначение на Пеевски преди година и половина.

Каквото и да е крехко мнозинство с участието на окончателно компрометираните БСП, Атака и ДПС или пък с нелепото присъствие на ББЦ и АБВ, ако изобщо се образува, би изтраяло ден до пладне. Или коалиционните партньори ще се изпокарат, или нови недоволства ще ги изгонят. Или пък просто идващата зима ще направи властта временно нежелана като парещ кестен. Вероятно целият парламент пак ще си иде. Може би и Суверенът би трябвало да помисли за собствената си отговорност, колкото и тежки да са родилните мъки в колективния ум на народния гений. Въпросният гений, уви, е силно податлив на неохота да гласува, а поревне ли му все пак за избори, се оказва податлив на шантаж и кебапчета.

Вярно е, предсрочните избори са скъпо удоволствие, но по-скъпо излиза страната да попадне под управлението на безотговорни крадци и емисари на Кремъл. Парадоксално, но май ще ни излезе и по-евтино, и по-достойно, ако продължим със служебния кабинет към още един вот. Не заради изборите ни чакат финансови проблеми. „Южен поток”, социалните експерименти на Орешарски и банковата криза са далеч по-голям проблем. Тези, които го предизвикаха, няма да го решат. Тъй че би било донякъде повод за успокоение, ако проф. Близнашки и екипът му продължат работа. Бездруго на служебните ни правителства по-често им се случва да действат в полза на държавата, нежели на избраните.

А, да. Изглежда, че от дясната критика може би все пак има някаква полза. Въпреки печалния есенен пейзаж – поздравления за Реформаторите. Ако до Коледа все пак са спрели да се карат и си изберат лидер, може на Нова година да се радват на още по-сериозно присъствие в 44-то Народно събрание. Всъщност от тях се иска само да мълчат загадъчно и да изглеждат изискано.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook