Нормалният гражданин намира кого да префе… предпочете

Glishev-s

Естествено е да говорим за избори, ние сме си политически животни (и то не от всеядните). Не всички от нас вярват в естествения подбор, но всички вярваме в необходимостта да се подбира. Вярваме също в българския език. Затова в този текст ще става дума не за „преференции”, а за предпочитания. На цялата нация ще й се наложи да направи избор. Да подбере. Да префе… извинявам се, да предпочете. Това не е шега работа и не е излишно, както се опитват да ни внушат любителите на евтини гласове, купувани с обещания за кисело мляко, с по пет лева или със заплахи. Първоначалните притежатели на въпросните евтино купени гласове заслужават огромно съчувствие и решителна помощ. Но купувачите, тези с обещанията, петте лева и заплахите – те заслужават само съд и затвор, а не места в законодателната и изпълнителната власт. Ето защо трябва да се гласува.

Тези, които имаме огромната и щастлива отговорност да не сме се оказали податливи на шантаж и лъжливи обещания за унизително дребни трохи, сме длъжни да упражним възможността си за избор в полза на цялата българска нация. Този, който не е гласувал, не е можел да бъде принуден да гласува. Следователно е бил свободен, а не под принуда. Тогава, когато истински свободните не гласуват, идва ред на унижаваните. А унижаваните нямат навика да се освобождават от зависимост. Те са прекалено смазани, прекалено притиснати. И ще гласуват по начин, който ще навреди еднакво и на самите тях, и на все още свободните, които са предпочели да идат за гъби в най-неподходящия ден.

Някои от нас, от свободните, от нормалните граждани, сме либерали. Вярваме в ангажимента на обществото към унизените. Тъкмо повод да се гласува, за да се даде пример за обществено действие. Други – пак от нормалните, пак свободни хора – сме консерватори. Вярваме в ангажимента на личността към обществото. Тъкмо възможност да покажем лична ангажираност. Общото между нас, колективисти, персоналисти, егоисти, алтруисти, солипсисти, атеисти, даже филателисти, е, че имаме истинското щастие да можем сами да определяме какви -исти ще бъдем. Някои може би дори сме привърженици на шистите, при все че други идеалисти ще ни сметнат за нечисти. Както читателят забелязва, личната свобода може да доведе до сладостен нов стил или дори до словоблудство. Във всеки случай, предпочитанието е основа на свободата. Ще го повторя бавно – като за левичари и български професионални политици: човек трябва да прави избор не само за себе си, но и за онези, които не могат сами да го направят. Трябва нормалните гласове да са много повече от тези на излъганите, изтормозените, заплашените и купените. Защото иначе страната ще бъде управлявана от хората, които лъжат, тормозят, заплашват и шантажират. И не ми коства никакво усилие да ги посоча: на първо място БСП и ДПС си служат с целия набор от посочени престъпни средства по време на избори (не, не се опитвайте да ме съдите за клевета, защото първият свидетел в моя полза ще бъде другарката Пиргова). Следват умерено по-дребните измамници и калфи на шантажа като трибуквията, тиквено-будистките емблеми, псевдопатриотите, капуто-дудуците и кремълските център-нападатели с истерично размахана вежда. Всички тези типове нямат никакво място в българския Парламент, защото лъжат избирателите си по невероятно грозни начини, а, веднъж добрали се до власт, просто крадат на едро. От нас зависи да ги спрем.

Но за кого да гласуваме? Ах, партия X сред блокчетата Лего не била консервативна? Нищо. Законността и почтеността са консервативни сами по себе си. Консервативно е да не се краде. Обикновеният морал е евъргрийн. „Не лъжи” е свръхконсервативна заповед. Или ах, партия Y от същите блокчета не била либерална? Нищо. Либерално е да се зачита личното достойнство на гражданите. Либерално е да не се злоупотребява. Нищо по-либерално от уважението към индивидуалните и колективните права на Суверена – тоест на цялото политическо тяло. На нацията. На всички нас. Все тая е дали ще се наречем либерали или консерватори, когато се стремим да бъдем честни хора и да отървем страната си от клептокрацията на няколко шайки ченгета, мафиоти и корумпирани служители на размахващата оръжие Москва.

Консерватори или не, либерали или не – най-добре е да гласуваме за партии X и Y, а не да позволяваме тъжните гласове на излъганите да ни заглушат. Звучи патетично? На мен пък ми звучи като добра кауза. Не: като начало на добра кауза. Точно така, смятам, че всичко започва от гласуването за Реформаторския блок. О, той не е съвършен. Но поне има нещо като отворен код; може да му се влияе, защото поне засега не е мафиотска клика (а щом някои червени лъжци твърдят обратното, значи просто се налага да им направим напук).

Добре, но пред нас има нова спънка. Може да сбъркаме и да издигнем някакви зли либерали на власт. Е, либерали все пак може би е по-добре от отявлени крадци. Както дори еврогейовете са криво-ляво за предпочитане пред путинистките фашизоиди. Или пък, погледнато от другата страна на идейната барикада, може би все пак някой почтен, старомодно консервативен глупак е просто по-честен от заявените социалисти, които всъщност не искат да правят социална политика, а да назначат на държавна работа всичките си некадърни роднини от клуба по поло и голф „В. И. Ленин”. Така че, за да не сбъркаме и да пратим в Народното събрание не просто някой си хитър анонимник от партия X или Y, а човек, за когото знаем нещо, съществува така наречената „преференция”. Извинете, имам предвид предпочитание. Ха! Още една свобода на избора! Можем да префе… да предпочетем някого пред водача на партийната листа. Разбира се, някои хора няма да се справят с това и пак ще има положения от типа 15/15, когато тъжните излъгани осъществиха малкото си, може би неволно отмъщение над един прочут червен съсел. Ние обаче не сме такива. Всичко, което правим, е нарочно. Ето – искахме г-н Малинов да стане евродепутат. И го постигнахме.

Така че не само имаме правото, привилегията, отговорността и гражданския дълг да гласуваме. Не само имаме наличните за целта няколко партии, на които да заложим (заради едната чест, но и заради много повече). Имаме направо лоста, с който да поставим в Пленарната зала тези хора, които ни се струват по-достойни за доверие. Аз съм си избрал за кого да гласувам. Персонално. Консервативно. Подчертавам: не просто член на партия или група хора в някаква си листа. А конкретен човек. Срещал съм се с префе… предпочетения си кандидат. Разговаряли сме. Знам защо искам да гласувам точно за тази личност, а не за друга. И намирам дълбоко удовлетворение в тази възможност. Това може би най-сетне е началото на истинска демокрация в България. Дано.

След всичко това става малко излишно да се спори дали било имало консервативни или либерални партии. Както и дали преференциалната система си била струвала. Трябва да се гласува, има за кого, има и как. При наличието на пържола въпросът каква да е горчицата става леко незначителен. Да се хващаме на работа и да си упражняваме суверенитета (и то не само на избори). Няма такова нещо като излишно право, но има много случаи, когато отказът от права прави съществуването непоносимо. Всеки, който си остане у дома и философства как нямало за кого да се гласува, бавно се превръща в политическа гъба. С мъничка червена шапчица отгоре.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook