Да избираш от съклет

DanailovNS

Днес пред публика дебютира 43 събрание на нашия героичен, изстрадал, но традиционно трудолюбив и гостоприемен народ. Интересите на този народ, каквито и да са те, ще се закълнат да пазят депутатите. Ще има речи и честитки. Към трибуната ще се заковат няколко допълнителни дъски, за да има къде да се настанят всичките заместник-председатели на осемте партии, на чиито улици изгря слънце при последното раздаване на бюлетините.

Защо са толкова много? Как стана така, че влязоха „проекти“ без ясна социална база, но с ясно изразена амбиция за властта?

Има избиратели, чието присъствие пред урните е обида за демократичния процес. Те не гласуват за идеология, за партия или за личност. Те гласуват за число, което предварително са им нарисували. Когато купуването на гласове се извършва на свободен пазарен принцип, тогава на пазара има повече търговци и логично – повече партии в парламента.

Обаче сериозни наблюдатели на изборите твърдят, че купеният вот не може да промени коренно резултатите, защото влиянието му е не повече от 10%. Защо тогава партиите са толкова много?

Моят отговор е: от омраза и съклет. А балканският съклет е по-разрушителен и от Байроновия сплин, и от хандрата на Евгений Онегин!

Когато гласуват, понеже считат, че по този начин изпълняват някакъв граждански ангажимент, много хора си мислят: „Всички са маскари! Ама я да взема да гласувам за ГЕРБ, за да прецакам комунистите“. Или: „Ще пусна за БСП, за да не се върне Бойко Борисов“. Или пък: „Все ми е едно за герберите или за социалистите, стига да прекараме ДПС“. Мислите на по-радикалните избиратели пък текат горе-долу така: „Накрадоха и се оядоха! Нищо, Волен ще им разкаже играта!“. Но когато Волен или който и да било там пореден Жорж Ганчев или Яне Янев не разкаже играта на никого, ами напротив – впише се хармонично в схемата на накрадените и оядените, тогава радикалният избирател си казва: „Да гласуваме за нови партии! Така поне ще притъпим омерзението от вече преживяното“. И ето ти ги Бареков, Първанов и „патриотичната“ агитка в парламента. Това е избор от омраза и съклет.

Какво ще стане ако (страх ме е да кажа „когато“) и това народно събрание се разпусне след няколко месеца поради неспособност да излъчи адекватно управление? Ами, нищо особено. Пак ще има предсрочни избори, на тях ще излязат да гласуват още по-малко хора, но, просмукани от маразъм и недоверие, ще вкарат още повече и по-екзотични партии в парламента. И ако сега парламентът прилича на цирк, тогава ще заприлича на нещо средно между психиатричен диспансер и общежитие за рецидивисти.

Еврофондовете ще се отложат неопределено, бизнесът ще колабира, ще спре да плаща данъци и ще започне да излъчва към държавата безработни, на които тя да плаща от данъците, които така или иначе няма да събере. А парламентът ще се пълни с все нови и нови мераклии и месии. Министерствата, агенциите и комисиите ще стават все повече, за да се отговори на кадровите нужди на мераклиите и месиите.

Но да не бъдем черногледи. Да не разваляме премиерата. В крайна сметка не се случва нищо необичайно – просто светът е устроен така, нещата са такива и никой не е виновен на онзи, който си мисли, че са някакви други. Честит 43 парламент!

 SULLA.BG

Търсене

Подкрепете ни

Facebook