Консервативна победа на десницата в САЩ

Republican supporters cheer as a giant TV screen displays the results of the Senate race in the U.S. midterm elections in Denver

Автор: Димитър Стоянов

Докато у нас продължават да текат преговорите по съставяне на правителство и формиране на стабилно парламентарно дясноцентристко мнозинство, то отвъд Атлантическия океан американската десница представи по един особено виртуозен начин как се печелят избори и как се връща доверие. Така наречените midterm elections, които се проведоха на 4 ноември, са на път да се превърнат в повратна точка за втория мандат на президента Барак Обама, след като Републиканската партия успя не само да затвърди и усили своето мнозинство в Камарата на представителите, но и за първи път от 2006 г. да спечели мнозинство в горната камара на парламента, а именно Сената, където републиканците бяха малцинство през последните осем години.

Републиканската победа дава повод за осъзнаване на променената действителност на политическата карта на Съединените щати и на импликациите, които тя би имала върху националната и глобалната роля на Америка. В продължение на периода след избирането си през 2008 г. до настоящия момент Обама – като глава на изпълнителната власт – се възползваше и от мнозинството на демократите в двете камари (Камарата на представителите премина в ръцете на републиканците през 2011 г.), което беше гарант за изпълнението на неговите предизборни обещания. Влиянието на американската левица експлодира в приемането на здравната реформа, огромни стимулни пакети за икономиката, редица нови регулации, което имаше за цел да представи президентът като един нов тип лидер. Самият Обама междувременно бе онагледяван от либералните медии като най-необичайната и талантлива фигура в Овалния кабинет от времето на Джон Кенеди до наши дни и най-големия реформатор от Франклин Делано Рузвелт насам. Липсата на значим ефект от тези мерки, скандалите около здравната реформа, външнополитическите гафове и фискалните проблеми постепенно охладниха доверието не само в президента, но и в законодателната власт.

Така републиканците получиха възможност да осмислят своите концепции за лидерство и необходими реформи. Концентрирайки своите платформи около изключително наложителната фискална дисциплина, нуждата от създаване на нови работни места, данъчната реформа, гарантирането на сигурността на границата с Мексико, силен външнополитически курс и традиционен социален консервативъм, те успяха на партийно ниво да постигнат нужната консолидация и, възстановявайки се от загубата на Мит Ромни през 2012 г., отново да направят силна партийна заявка на политическата сцена в страната.

На мястото на старите политици от ерата „Буш“ вече стои едно млади поколение лидери като Тед Круз, Ранд Пол, Марко Рубио, Пол Раян, Мия Лов, които действат екипно с традиционния политически естаблишмънт на Голямата Стара Партия в лицето на хора като Мич МакКонъл, Джон Бейнър и Крис Кристи. В образа на тези нови лидери на консервативната партия все по-разпознаваемо става и влиянието на движението „Чаеното парти“, което се превърна в ключа за първата победа на „Републиканския ренесанс“ – връщането на Камарата на представителите през 2010 г. Либералните медиите в САЩ побързаха да отпишат „Чаеното парти“ като фактор през последната година и половина, но впоследствие от електоралната картина става ясно, че то е доста по-значим фактор във формирането на дневния ред на американската десница отколкото преди. Достатъчно показателна в този аспект бе и загубата на кандидата на „естаблишмънта“ Ерик Кентър от кандидата на „Чаеното парти“ на първичните избори.

И докато „чаените партита“ развиват своите идеи основно около визията за фискална дисциплина, намаляване на данъчното бреме и държавните разходи, отмяна на здравния закон на Обама и подсигуряване на националната граница, то традиционните редици на Републиканската партия „хвърлят ръкавици“ към президента по повод политиката му на международната сцена – започвайки от подкрепата за Мурси и Мюсюлманското братство през миналите години, към нападението над американското посолство в Бенгази от ислямистка тълпа, неосъзнаването на рисковете в Близкия Изток в това чисто ИДИЛ и Иран и особено по отношение на плахата политика на Обама към Путин. Всичко това ще получи своето отражение в лимитираното влияние на президента в Конгреса и потребността да прави компромиси с консервативното мнозинство, за да може да води законодателна дейност.

Самите републиканци обаче са изправени пред труден тест, а именно, че те ще бъдат под много зорък контрол от своите избиралите. Изискването за отчетност се превърна в една от новите „верою“ на гласоподавателя, който реши да възражда консервативна Америка. Основното, което се визира като желан резултат, е да се търси коренно различен път от политиката на Обама и да се постигнат дълготрайни промени в почти всички сектори. И по отношение на вътрешната, и по отношение на външната политика. Самите републиканци се подготвят активно и за президентските избори през 2016 г., когато изглежда ще се изправят срещу „тежката артилерия“ на демократите, а именно Хилари Клинтън. Новият ред във Вашингтон обаче е факт и промяната в политиката би била неминуема – както в национален, така и в глобален мащаб. Но най-вече са факт научените уроци от миналото. Републиканската партия осъзна, че стратегиите, които им донесоха победи по време на ерата „Буш“, вече не могат да намерят приложение и затова приложиха огромно количество промени, за да могат да се конкурират с демократите по отношение на теми, области и групи, в които левицата държи абсолютен монопол. Промени бяха направени и в самите послания и не само такива, които целят да бъдат противоположност на Обама, а именно такива, които могат в дългосрочен план да резонират към гласоподателите. Резултатите са налице.

С тези избори десницата успя да докаже, че отново е способна да печели и формира самостоятелни и силни мнозинство, да се организира и да води. Лидерството представлява функция на успеха. Сега и за в бъдеще дневният ред на политическото поле в САЩ ще се определя от Републиканската партия. Консервативната. Дясната. Републиканската. Урок 1 за българската десница.

Властта обаче не е пълна и еднолична. Обама е президент. А политиката е изкуство на възможното. На ход е постигането и на компромиси. Урок 2 за българската десница.

Стълбовете на управлението се състоят в отчестността, правовото начало и компетентността при упражняването на властта. Републиканците сами казват, че дължат всичко това на своите избиратели. Урок 3 за българската десница.

И нека някои уроци наистина успеят да достигнат и до нашите десни, та после преговорите за управление да не се точат с дни и седмици, съпътствани от елементарни договорки и „трикове“…

Снимка: google.com

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: