Само политически мерки могат да спрат номадството в парламента

par43

Още в първите дни на 43-тото народно събрание представители на новото мнозинство обявиха, че ще се опитат да ограничат т.нар. номадство, като наложат нови рестрикции за подобни явления в правилника на парламента. Тези закани вече са част от политическата традиция на България и от десетина години са нещо като ритуал в първите дни на всеки парламент. Но до момента нито един правилник не успя да се пребори с желанието на депутат, който е решил да напусне парламентарната си група и да подкрепи друга политическа сила. Обикновено тази друга политическа сила се оказва управляващата.

Традицията на напускащи групата си депутати датира от началото на новия ни парламентарен живот. След Великото народно събрание напускането на парламентарни групи почти винаги се оказваше решаващо за функционирането на управлението. „Сините мравки” участваха в свалянето на правителството на Филип Димитров и подкрепяха кабинета на Любен Беров. Роенето на НДСВ за малко не свали Симеон Сакскобургготски от власт. Отново НДСВ се разцепи в 40-ото народно събрание и това силно разклати управлението на Сергей Станишев и тройната коалиция.

Сериозни мерки срещу политическото номадство започнаха да се вземат в доминирания от ГЕРБ 41-ви парламент. Най-силната от тях беше отнемането на възможността политическите номади да се присъединяват към други парламентарни групи или да правят свои. Ефект нямаше, защото същото Народно събрание успя да произведе най-много независими депутати, които се отцепиха най-вече от „Атака” и РЗС и осигуриха сериозна парламентарна подкрепа на управляващите от ГЕРБ. В следващия парламент рестрикциите бяха увеличени, като на независимите депутати беше забранено да прехвърлят субсидията, която им се полага, към други партии. Още в първите дни на 42-рия парламент управляващите от БСП и ДПС започнаха с опитите да осигурят подкрепа за правителството на малцинството на Пламен Орешарски и привлякоха на своя страна няколко депутати от ГЕРБ. Това обаче не им помогна да спасят управлението.

Политическото номадство не беше решаващо само за управленията на Иван Костов и Жан Виденов, които имаха сериозни парламентарни мнозинства.

Едва ли с парламентарния правилник практиката депутати да напускат групите си ще може да бъде пресечена. Този проблем няма да бъде решаващ за парламентарния ни живот, ако управленията се ползват със солидни мнозинства. Колкото и да изглежда парадоксално, 43-тото народно събрание има шансове както да се окаже с най-малко номади, така и да произведе най-много такива. Причината е, че коалицията, подкрепяща второто правителство на Бойко Борисов, се ползва с цели 137 депутати и не се нуждае от никаква допълнителна подкрепа. Проблемът с номадството обаче би дошъл с пълна сила, ако някои от подкрепящите формации решат да напуснат коалицията. Тогава разцепленията в разнородните групи, най-вече на Реформаторския блок и в Патриотичния фронт, ще станат непредвидими, а грозните сцени на политически скандали могат да вгорчат още повече политическия вкус на избирателите. Затова е добре още от сега да се търси начин политическото номадство да се пресича с политически, а не с административни средства, защото това е политически, а не административен процес и никакъв правилник не може да го спре.

Коментарът е публикуван във в. “Труд”

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: