Ако няма какво да кажеш, по-добре е да замълчиш

glitterfinger
Лютфи Местан изглежда си е загубил краткосрочната политическа памет. При срещата си с президента той остро критикува оформящото се парламентарно мнозинство и участието на Патриотичния фронт в него, а заплаши и с това, че мнозинството щяло да отклони България от цивилизационния й избор – НАТО и ЕС.
Но г-н Местан не бива да бъде толкова късопаметен, защото в предишния парламент подкрепяното от него правителство се крепеше и на златния пръст на Атака. Достатъчно дълго се крепеше та да забърка ред каши в енергетиката, финансите и социалното дело. 
Нека ви припомня избора на Пеевски за шеф на ДАНС и рухването на КТБ, само заради тези две случки ръководената от г-н Лютфи партия не трябва да пророкува и плаши хората с Апокалипсис. Защото днешния български Апокалипсис е забъркан с основното участие на ДПС и БСП. Защото КОЙ наднича от редиците на ДПС. А Атака бе просто солта в кашата.
Още повече, че в ДПС добре знаят чии интереси защитава Атака – на Голямата Североизточна Империя, успяла да погълне Крим, и която сега е отворила уста и ще глътне и Източна Украйна.
Та от тази гледна точка, когато Местан плаши хората, че видите ли Патриотичния фронт подкрепя новото мнозинство, това си е чиста демагогия. А и хората вече се научиха да помнят кое как е било.
Всъщност, ако ръководството на ДПС искрено подкрепя интересите на България, вместо да плаши, трябва да поздрави онези политически партии, които ще поемат управлението на държавата в тази тежка криза. И за известно време лидерът на ДПС не бива да се изказва като човек от последна инстанция. 
Защото върху неговата партия тегнат тежки подозрения и доста време ще мине и много работа за България трябва да се свърши за да може ДПС отново да  погледне своите избиратели и българските граждани  в очите.
Изправени сме пред вратата на тежка зима, с разбъркани финанси, гъсти каши в енергетиката, здравеопазването и съдебната система. И вместо да подадем ръка на онези политици, които сега ще се наемат да решават тези тежки проблеми, ние сме готови да отрежем клона на който седим. Но, господа, отдолу няма мек дюшек, а пропаст в която май всички можем да скочим водени от политици без капчица чувство на срам.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook