Седемте църкви на Апокалипсиса

Apocalypse_vasnetsov

Ако не сте чели…
Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов
История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста
от Архиепископ Аверкий (Таушев)

 

Откровението на Св. Йоан Богослов, известно като Апокалипсиса, е може би най-загадъчната книга на християнството. Не случайно тя е единствената от Новия завет, която не се чете на служба в църквата – всяка епоха е правила своите тълкувания върху нея и въпреки това все още няма изработен универсален ключ към нейната сложна и многопластова символна система. Човечеството е разтерзано от любопитство, защото чувства, че в Апокалипсиса се съдържа истината за живота, смъртта, живота след смъртта и смъртта след смъртта, но не може да преведе текста на нито един от езиците на този свят, може би защото и книгата е колкото от него, толкова и не е.

Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че през последните 1900 години (Апокалипсисът е записан от Св. Йоан през 95 г. сл. Хр.) се е променяла и символната система на тълкувателите му. Така в античността ясписът, огънят, ледът, короната, звездите, чашата, числата, цветовете и стотиците други символи са означавали едно, друго са означавали през средните векове и Ренесанса, а днес се използват за означение на съвсем различни неща. Въпреки това тълкувателите не се отчайват, защото знаят, че рано или късно, на едно или друго ниво всички променливи се събират в една константна точка, в която относителното става абсолютно.

Книгата „Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов. История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста“ е блестящ опит да се намери общ знаменател между тълкуването на символите от различните епохи. Противно на очакванията, четивото е леко, написано елегантно, напълно в стила на своя автор, когото мнозина наричат „Златоуст на нашето време“.

Архиепископ Аверкий има богата биография, съществена част от която е написана в България. Роден е в руско дворянско семейство, принудено да емигрира по време на катастрофалните събития от 1917 и след това. От 1920 семейството живее във Варна, където преминава детството на младия Александър Павлович Таушев. През 1930 завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, бил е и ученик на забележителния свещеник архиепископ Серафим (Соболев) – предстоятел от 1921 на Руската църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, за когото в момента в България тече кампания за събиране на свидетелства за извършените чудеса с цел да се подкрепи инициативата за канонизация по случай 130 години от рождението му. След служба в Прикарпатието, Югосравия и Германия, през 1951 архиепископ Аверкий се установява в Съединените щати. Учен-богослов и талантлив духовен писател, оставя ценни трудове в областта на тълкуването на Новия завет. Консерватор по душевна и умствена нагласа, той се отнася изключително отрицателно към икуменизма с неговия „Световен съвет на църквите“, като нарича активните радетели за изкуствена църковна общност „модернисти-либерали“ и „неканени „реформатори“ на Православието“. Умира през 1976 и е погребан в криптата на манастира „Света Троица“ в Джорданвил, САЩ.

Тълкуванието на Апокалипсиса, което предлага архиепископ Аверкий, е систематично подредено и следва структурата на Откровението. Читателят ще намери интересни интерпретации на най-известните видения, образи и символи – четиримата конници, седемте тръби, червения дракон, жената с венец от звезди, звярът, антихристът, книгата с печатите, книгата на живота, херувимите и мъдреците, новият Йерусалим, който слиза от небето и огнената геена. Ще открие и връзката между тази символика и образността на класическата литература и даже на съвременното кино. Но доколкото Апокалипсисът е обръщение към Църквата и пророчество преди всичко за нейната съдба, особено интересна е първата част на книгата, макар и не толкова често цитирана, колкото частите с конниците и Армагедон. В нея Св. Йоан Богослов се обръща към седемте малоазийски църкви, включени в Ефеската митрополия, чийто владика е бил той. Църквите са седем, но се подразбират всички християнски църкви. Седем е числото на завършеността, за седем дни Бог създава Творението Си, а днес седем се употребява и като синоним на „всичко“ – „Тигърът на седемте морета“, „пребродих седемте морета“, тоест всички морета, тоест целия свят. Ето защо е по-правилно под седем църкви да не се разбират конкретно назованите малоазийски църкви, а седемте периода от живота на цялата Христова Църква от основаването ѝ до края на света.

1. Ефеската църква – това е първият период, Апостолската църква, която е още крехка, но вече принудена да се бори с първите ереси и по-специално с ереста на „николаитите“, които се стремят да прокарат граница между духовенството и паството.

2. Смирненската църква – периода да гоненията срещу, църквата, които общо били 10 от Домициан до Диоклециан. Оттам и десетте рога на сатаната и на звяра, чието число е 666.

3. Пергамската църква – тя символизира епохата на Вселенските събори, когато окончателно се оформя християнската догматика и когато Църквата с меча на Божието слово води битка с ересите.

4. Тиатирската църква – разцвета на християнството сред нови европейски народи. Като време тя обхваща приблизително т.нар. „мрачно“ средновековие, което за все повече хора не само не е мрачно, но е и епоха, в която се създават важни духовни ценности.

5. Сардийската църква – епохата на хуманизма и материализма през 16-18 век.

6. Филаделфийската църква – според архиепископ Аверкий това е предпоследният период от живота на църквата, съвременната епоха, когато църквата има „малка сила“ сред човечеството и отново ще започнат гонения. В този период духът на хуманизма се е изродил в бездуховен материализъм и криворазбран либерализъм.

7. Лаодикийската църква – последният етап от живота на църквата се характеризира с външно благополучие, спокойствие и самодоволство, което поражда равнодушие към вярата и ценностите на духовния свят, който съществува успоредно с нашия, но ние доброволно сме спуснали дебела завеса между себе си и него.

 

Ако не сте чели тълкуванието на Апокалипсиса от архиепископ Аверкий, прочетете го. Книгата не е голяма, не е обременена от богословски термини и се чете леко и приятно. Опира се на други известни богослови и особено на Св. Андрей Кесарийски, считан за класика в тълкуването на Апокалипсиса – неговото тълкувание също е издадено на български език от Славянобългарския манастир “Св. ВМЧК Георги Зограф”, Атон 2003. Можете да се запознаете не само с оригиналната и изключително интересна гледна точка на автора, но и с други важни възгледи по въпроса, както и със значението на символите, което поне за мен беше най-интересно, докато четях. Защото всяко нещо е знак на нещо друго, стига да е налице мислещ и чувстващ наблюдател.

 

Илюстрация: Виктор Васнецов, “Четирите конника на Апокалипсиса”.

Ако не сте чели…

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: