Храм без Бог

Valentin_Braikov

 

 

(записки по българската демокрация)

 

1. „Който иска да учи право първо трябва да знае откъде произлиза думата Право /ius/. Правото е именувано на Справедливостта /iustitia/…С основание може да ни наричат Жреци на Справедливостта. Защото ние служим на справедливостта и преподаваме знанието за доброто и справедливото, за да различаваме правото от неправото, позволеното от непозволеното и така да се стремим да водим хората към доброто не само чрез страха от наказанието, но също и чрез обещанието за награда. При това, ако не се лъжа, ние искрено се уповаваме на философията, а не само привидно“.

С тези няколко реда от Улпиан започват Дигестите на Юстиниан от 533 г.н.е. – сборникът на цялото древно римско право. За юриспруденцията те са онова, което е първият стих за Библията: “В начало Бог сътвори небето и земята“. Тези редове ни казват, че божествената искра на правото е справедливостта- онова чувство за хармония с равновесието във Вселената.

А ето какво предписва Моисей на първите израилски съдии /Второзаконие 1:16-17/:

16. И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах:

Изслушвайте братята си и съдете справедливо

както брата с брат, тъй и неговия чужденец;

17.в съда не правете разлика между лицата,

изслушвайте и малък и голям:

не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие.

Допълва го Пророк Исаиа /10:1/:

Горко на ония, които създават несправедливи закони

и пишат жестоки решения.

Същото с други думи казва и Христос в Новия Завет /Йоан 5:30/:

И моят съд е праведен, защото не търся Моята воля,

а волята на Отца.

2. С горчива ирония си спомням партийните атеисти, които твърдяха, че Христос е несправедлив и дори жесток към бедните, сочейки следните му думи:

Защото, който има, нему ще се даде, а който няма,

от него ще се отнеме и това, що има.

/Матей 25:29, Марк 4:25, Лука 8:18/

Те не искаха да разберат този стих чрез другия:

Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма;

И който има храна, нека прави същото. /Лука 3:11/

За тези клетници остана скрита светлата евангелска истина, че в любимия им „изобличителен“ цитат Христос говори не за пари, а за Вяра: Който има в сърцето си Вяра, ще му се даде още, а който няма- ще загуби и малкото Вяра, която има. Затова нашият православен кръст започва от челото /словото, разума/, но завършва и остава в сърцето. Затова и Св.Павел в Посланието до Римляни /12:3/ изрично споменава „Вярата, каквато Бог е отмерил всекиму“.

3. Съвестта е другото лице на справедливостта. Съвестта е онзи безпощаден вътрешен глас, който разпознава злото в подчинената му душа – като действащ Страшен Съд. „Ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“- Змията към Ева. Съвестта е живият Бог у всеки от нас. Това, че съвестта е еднаква у всички ни доказва, че Бог е един. Без съвест няма справедливост, защото съвестта е компасът на справедливостта. Само чрез съвестта си мога да преценя дали другият е справедлив. Справедливостта носи мир на съвестта. Затова библейският поздрав „Мир Вам!“ е послание за истина, справедливост и вяра, а не просто за ненасилие. Без тези три блага липсата на насилие не означава мир.

Няма мир в държава със седем милиона население, където се водят към един милион всякакви съдебни дела. Нищо, че оръжията привидно мълчат. Няма как един милион ожесточени частни войни, засягащи най-малко два милиона души, да дават общ публичен мир, особено ако тези частни войни не завършват справедливо. На такава държава не й трябва международна война. В подобна съдебна касапница душата започва да лее словесни куршуми. Евангелистът Матей го е казал неповторимо: И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта./24:12/ .

Свети Августин пита „Какво е царство без справедливост освен голяма банда разбойници? Не са ли разбойническите банди малки царства?“. У нас Живко Сталев го каза още по-ясно: “Правова държава без справедливост е вид организирана престъпност“.

Справедливостта е светлината в храма на правосъдието, тя е Богът на този храм. Всяка успяла справедливост е една запалена свещ. Обратното означава мрак. Свещеник идва от свещ, а светец- от светя. Ако няма справедливост в закона, как ще я изисквате от съдията? Когато прилага несправедлив закон съдията се превръща в обикновен платен палач, без значение дали наказва невинни, освобождава виновни или слугува на монополи. Съдебна тога, която служи за параван на злото, изгаря душата и на шивача си и на онзи, който я носи.

Основно понятие на правото е свободата, възможността нещо сам да избираш съобразно собствената си воля. Божествено откровение е самоуправляващата се свобода, което всъщност е правовата държава.

4. Къде е справедливостта в храма на българското право?

4.1. В българската Конституция тя присъства само в преамбюла:

„…като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“.

Преамбюлът обаче не е част от нормативния текст на конституцията, той предхожда самото й заглавие, декларира вдъхновение и мотиви, но самият той не е нито принцип, нито правило за поведение.

Второто споменаване е в чл. 24 ал. 2, където една от основните цели на българската външна политика е „съдействието за установяване на справедлив международен ред“. Това е също пожелана цел без нормативен характер и то само на международна плоскост, където почти нищо не зависи от нас. Никой не предписва съдействие за справедлив вътрешен ред.

В целия останал текст на конституцията- принципи и конкретни норми – въобще не се споменава справедливостта като ценностен приоритет. Няма например задължение законите да са справедливи.

4.2. В Гражданския процесуален кодекс, основният закон по който масово правораздават, няма никъде думата справедливост или нейни производни!

4.3. В Административно-процесуалния кодекс:

Чл. 6 ал. 1 декларира, че административните органи упражняват правомощията си …справедливо,

а чл. 9 ал. 4 добавя, че административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството, вкл. и със споразумение.

Никъде обаче няма и намек, че съдът е длъжен да решава споровете справедливо.

4.4. В Наказателно-процесуалния кодекс само едно от касационните основание /чл. 352 ал.1 т. 3/ предвижда отмяна на присъдата и решението „когато наложеното наказание е явно несправедливо“. Ако несправедливостта не е явна, отмяна няма.

Освен това, не само наказанието може да е несправедливо, а и цялото конкретно наказателно производство или отделните му части.

Справедливостта не е между декларираните принципи на българския наказателен процес.

4.5. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни.

4.6. В Наказателния кодекс никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни.

4.7. В Кодекса на труда чл.1 ал. 3 обявява за своя цел „…справедливи… условия за труд“, а чл.128а ал. 2 изисква „справедлива характеристика и препоръка“ за работника. В останалите конкретни и съществени текстове на кодекса не присъства думата „справедливост“.

4.8. В Изборния кодекс чл. 189 ал. 3 препоръчва на медиите справедливо отразяване проявите на кандидатите. И нищо друго справедливо!

4.9. В Семейния кодекс никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни.

4.10. В Закона за нормативните актове никъде, по никакъв повод и в никаква връзка не се споменава думата „справедливост“ или нейни производни. Въобще няма изискване нормативните актове да са справедливи.

4.11. В Закона за задълженията и договорите само чл. 52 повелява „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. В нито един друг текст тази дума не присъства.

4.12. В Търговския закон справедливостта е спомената козметично само в четири периферни текста /от близо 800/, но не и в основни принципни норми. Само два от тях са истински правила, но с крайно специфични хипотези:

- чл. 37 предвижда справедливо възнаграждение на търговския представител, но само ако обичайният размер не може да се установи;

- чл. 261б изисква справедлива цена на придобити акции след преобразуване;

- чл.607 декларира справедливото удовлетворяване на кредитори като цел на производството по несъстоятелност;

- и чл. 631 просто повтаря чл. 52 ЗЗД.

5. Очевидното отсъствие на „справедливост“ в тези 12 основни български закони не може да бъде случайно съвпадение. Нечия тайнствена ръка последователно и методично е „прочистила“ българското право от тази божествена искра, с която Улпиан започва Дигестите. Вероятният проблем на тази ръчичка е именно връзката на справедливостта със съвестта като нейн извор. Защото тогава всеки обикновен човек чрез съвестта си може да преценява дали законът или съдебният акт са справедливи и да формира за тях неоспорими ценностни критерии. Това е крайно неприятно и абсолютно неприемливо за онези, които искат да управляват чрез непонятни закони и мистично правосъдие, чиито „висш разум“ се обявява изначално недостъпен за простосмъртни. Казано с прости думи, става въпрос законът и правосъдието да се измъкнат от критичния ценностен радар на обикновения човек, за да не бъдат гледани през единствения общочовешки разбираем прозорец- справедливостта. Липсата на изрично спомената справедливост в прилагания закон скъсява нормативната юзда и увеличава капаците върху съзнанието на съдията, изключвайки съвестта му като коректив на несправедлива норма – независимо от неговата клетва по чл.155 от Закона за съдебната власт. Може ли съдията да отсъди според клетвата си, но срещу закона?

Като контрастно сравнение бих посочил чл. 1.1. ал. 1 от Гражданския Процесуален Закон на Великобритания /1998/:

„Тези Правила са нов процесуален кодекс с върховната цел да осигурят на съда възможност да разглежда делата справедливо.“

И веднага след това в чл. 1.2.:

„Съдът е длъжен да осъществява върховната цел, когато

/а/ упражнява всякаква власт, дадена му от този кодекс

или

/б/ тълкува всяка норма“.

И още едно позоваване – на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна:

„Право на справедлив съдебен процес.

Чл.6.1. Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.“ (Този текст с едно кратко изречение е възпроизведен в чл.7 ал.1 на Закона за съдебната власт).

 

Само тези два цитата стигат, за да докажат, че справедливостта е абсолютен ценностен императив на правото, което налага изричното й присъствие в принципни правни норми на най-важните закони. Справедливостта не се подразбира – за да съществува тя трябва да бъде казана изрично, ясно и високо – като истината.

Въпросът за справедливостта в правото е въпрос за неговия идеал и цел, защото „Целта е творецът на правото“- според Йеринг. В предсмъртните си месеци Живко Сталев твърдеше, че „Нашето право е болно право, защото няма цел“. Идеалът за справедливост е божеството в правосъдния храм, без него той остава храм без бог, а правото ни- безбожно право. Интересите на хазната не могат да са този висш ценностен идеал, а само примитивен идол. С такъв идол ще си останем вечни номади към цивилизацията.

Проявата на справедливост е израз и на любовта към ближния. Не може да бъде справедлив към другия онзи, който го мрази. Наскоро имах удоволствието да се запозная с американски съдия, който преди това бил пастор, но решил да стане съдия, за да прилага сам справедливост в живота, а не само да я проповядва. У нас има ли съдия, който да е станал свещеник?

6. До какво доведе пренебрежението към справедливостта в българското право и правосъдие?

Преди всичко това пренебрежение отчужди българина от тях. Те не са неговият закон и неговият съд. Той се крие, избягва ги и не разчита на тях, а сигурността му е тази на неоткрития от ловеца дивеч. Ежедневието му внушава простата истина, че само силният и богатият е прав. Той е чужд на държавата си, но и тя му е чужда и той няма никакво намерение да умира за нея.

В резултат, стремежът към власт не е само известният нагон, а е самият инстинкт за оцеляване, единственият изход. Проблемът на българското стадо не е евангелската мечта за добър овчар, а това, че почти всяка негова овца мечтае да стане вълк. Поради покварата отгоре тя няма откъде да знае, че спазването на справедливи закони е най-благородното участие във властта. Тази овца дори не забелязва, че надеждата за власт събира всички, но самата власт разделя всички. И никой не я предупреди, че при продажбата на душа няма обратно изкупуване.

Днешното българско право има три неписани, но железни принципа:

- да НЕ ограничава властта,

- да поддържа НЕсигурност у обикновения гражданин,

- да парализира частната собственост и въплътената в нея лична свобода.

В ход е стихийно изграждане на безправно общество, откъдето обаче безправните могат да избягат и това е единствената спирачка пред тоталитарната похот.

Нормативното слово е кръвта, която циркулира между държавните органи и осигурява тяхното функциониране. Не е нужно да рушиш една институция – изпрати й само заразена кръв под формата на лош закон. Никаква съдебна реформа не може да неутрализира такава законодателна зараза. Няма съвършен двигател, който да работи с негодно гориво и организъм, който да издържи на непрекъсната отрова. Безкрайното говорене за съдебна реформа отклонява вниманието от истинския източник на заразата- самата политическа власт, която симулира непричастност към създадения от нея нормативен изрод. Може вече да има разсейки и в съдебната система, но техният тумор не е там.

В нивата на българското право навлязоха бесни глигани, които обръщат от корен отдавна посятото. През последните години сме свидетели на невиждан нормативен разврат, който посяга на хилядолетни европейски правни светини. С обратна сила брутално се отнемат права, придобити чрез класически правни институти по действащи закони. Гледката може да се сравни само със спасителните лодки на Титаник, от които по-силните изритват слаби и безпомощни удавници, за да не се спасят. Режисьорите на този спектакъл чували ли са, че Законът е като библейски Завет/Обещание – една тържествена свещена клетва на държавата към нейния гражданин?

Смях през сълзи са срамните съдебни такси, действащи в България. Най-бедната страна в Европейския съюз има най-скъпото и недостъпно правосъдие с качество под средното. Никъде в Европа няма 4% държавна такса върху цената на иска и то без абсолютен таван на таксата! Съдът е превърнат в обикновен бирник.

Една от най-старите държави в Европа с неизчислими хилядолетни културни съкровища вече 20 години е на европейския позорен стълб за лошо право и правосъдие. Защо? Да няма някакво проклятие или магия над нас? Забелязвате ли, че вече ни третират като забременяла слугиня, на която никой нищо не е обещавал? И че говорят за територията ни все едно не е наша!? А националният химн на България започва с думата „Горда…“.

За повечето български управници през последните две десетилетия важи казаното от Св.Павел (Послание до Римляни 1:22) :

„Наричайки себе си мъдри, те обезумяха.“

7. Милеещите чеда на Майка България първо трябва да спрат груповото й изнасилване от глутницата вълци. Държавата започва и завършва със справедливостта. Да върнем Бога в Храма, да стане справедливостта полярна звезда на българското право и да освети пътя ни за изход от блатото. Първата крачка е да пожелаем това. Вижте как го е казал Цицерон преди 2000 години:

„А видовете несправедливост са два: единия проявяват причиняващите я, а другия- онези, които, макар и да могат, не спасяват пострадалите от нея. Защото…който не защити пострадалия и не се противопостави на неправдата, ако може, е толкова виновен, колкото ако бе изоставил родителите си, приятелите си или отечеството“.

Няма справедливост без религия, защото религията е адаптирана философия, а философията е религия на мъдростта. И защото справедливостта минава през съвестта- божественият храм у всеки от нас. Онова чувство за хармония с равновесието във Вселената. За това няма нищо странно търсещият справедливост да поглежда нагоре. „Велико усилие е пътят към небето – това е едно завръщане“, казва Луций Сенека, философът на Нерон.

Казаното до тук е един опит да постигнем душевен мир – всеки от нас и всички заедно. Нищо обаче не може да се сравни с откровението на немския философ Имануел Кант (1724-1804), също вперил очи нагоре:

„Две неща изпълват душата с все по-ново

и нарастващо вдъхновение и благоговение:

Звездното небе над мен и нравственият закон вътре в мен.“

 

 

Коледа 2014г.

Валентин Брайков

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: