Поклон с гръб към падишаха

poklon

Според обекта на подмазване поклоните се делят на два вида: с лице и с гръб към обекта. Типичен представител на първия вид е Волен Сидеров с дълбоките си поклони пред Путин, а на втория – Лютви Местан с дълбоките си поклони пред Ердоган.

С ясното съзнание, че законопроектът му няма да мине, лидерът на ДПС се опита да блесне в публичното пространство с екстравагантната идея да бъдат заличени автоматично всички български имена на хора, които преди възродителния процес са имали турски имена. На всички хора – живи и умрели. На пръв поглед инициативата прилича на попресилено медийно позьорство, на отчаяните подскоци на дребосък, който иска да го видят иззад гърбовете на по-големите. И наистина – за ДПС напоследък не се говори много, а и да се говори, рядко е с добро. А когато за една политическа партия спре да се говори, това е първият знак за началото на голям и устойчив низходящ тренд в нейното развитие.

Може би затова, ще си каже някой, ДПС се хвърля в такива малоумни медийни акции, без да се замисли внимателно преди това. Защото, ако се бяха замислили, специалистите в турската партия лесно щяха да стигнат до заключението, че това как ще се казват хората е въпрос на тяхно лично желание, а не на законодателна уредба. Нали уж в ДПС са “либерали“, такова мислене трябва за тях да е инстинкт! С какво е по-различно заличаването на имена по законов път от налагането им по законов път? Който иска да променя, възстановява, придобива или официализира лично име – моля! Има лесна съдебна процедура, по която всеки може да узакони за себе си онова лично име, което му харесва, и което смята, че отразява духовните му ценности и душевната му нагласа. Дори, ако щеш, и Манчестър Юнайтед Здравков Левиджов от Свищов, какъвто случай имаше. Това е демокрация, това е либерализъм.

Да, обаче какво да правим с мъртвите – вниква надълбоко в проблема г-н Местан. Те как ще се волеизявят по отношение на личните си имена? На моменти ми се ще законопроектът на ДПС да беше минал, та да видя как активисти на партията с чукчета дялкат надгробни плочи и заличават български имена! Но при това положение, ако искаме да сме добросъвестни и докрай да бъдем демократи и либерали, трябва да се обърнем към професор Божидар Димитров и да го попитаме как са се казвали дедите ни от XIV век насам, че и от преди това. И не само да установим как са се казвали, а и как биха искали да се казват, за да не нарушим правата им.

Разбира се, всичко това е в кръга на шегата, защото с нескопосаната си идея ДПС и г-н Местан изобщо не са се загрижили за имената на хората, за техните чувства, за духовната им принадлежност или историческа ощетеност. Даже не са се загрижили толкова и за яркото си присъствие в медиите. Истината е, че партията ДПС, олекнала във вътрешнополитически план, се опитва да натежи във външнополитически, като спечели чуждестранни симпатии. И понеже не може да бъде пример за подражание на никого, нито пък има някакво значение извън България, ДПС може да търси симпатии само с поклон.

По нашите географски ширини печелившите поклони се правят в три посоки – на запад, на север и на юг. Поклонът на запад в момента е официална държавна политика и ако не си във властта, нищо няма да спечелиш за себе си с индивидуални поклони в тази посока. На север пък е пренаселено. Пред Русия се е проснал по очи широк политически спектър. Той започва от Първанов, който е толкова модерен в своята лявост, че няма нищо против да участва в дясно правителство. После е БСП, която не може да изневери на столетната си любов, тръгваща от далечната Бузлуджа, минаваща през атентата в “Св. Неделя” и “народния” съд и свършваща от немай-къде в европейското социалистическо семейство, но с носталгичен поглед към необятната степ. Накрая спектърът от поклонници свършва с Волен Сидеров, който отпечатва лика си на кафяво-черни плакати и е готов да прави сапун от определени малцинства, но иначе напоследък е “православен”, без да се свени да споменава всуе името Божие в предизборната си кампания.

В тази сгъстена и напрегната ситуация, пък и по чисто онтологични причини, г-н Местан може да се поклони само на юг, по посока на бившата (а и бъдеща в мечтите на г-н Ердоган) Османска империя. И доколкото поклонът е ритуал със символно значение, какво по-символично от това да изчегъртваш гяурски имена от държавни регистри и надгробни плочи! На мен обаче ми се вижда прекалено. Трябва да има мяра даже в дълбочината на поклоните. Защото, ако се наведеш прекалено ниско, ако се поклониш прекалено дълбоко, рискуваш главата ти да мине между коленете и да видиш собствения си… гръб. А мисля, че не всеки… гръб е приятна гледка, тъй както мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Сега

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: