Изберете задължителното

plevneliev

Защо президентът Плевнелиев се обяви официално за задължително, електронно и мажоритарно гласуване? Ето един неправилен въпрос. Правилният би трябвало да бъде: „Защо президентът се обяви за драстична промяна на изборния закон изобщо?“. Защото изборният процес се е превърнал във фарс и резултатите от него нямат никаква представителна стойност. Оттам и непрекъснатите кризи на управлението. Това го виждат всички. А защо процесът се е превърнал във фарс? Защото зависи от гласовете на хора, които са купени или заплашени. И защото зависи от всевъзможни технически манипулации и фалшификации. Ето защо президентът издигна старата идея:

Гласуването трябва да бъде масово и трудно

Масово, защото при висока избирателна активност намалява тежестта на манипулирания и фалшифициран вот. Трудно, за да могат да гласуват предимно онези, които знаят за какво става дума, а не другите, които не могат да прочетат бюлетината, но местният им функционер ги е повел като стадо с простички и лесни за запомняне инструкции. За да стане гласуването масово и трудно, президентът счита, че то трябва да бъде задължително, електронно и мажоритарно. Това е великолепно на теория, но на практика има някои трудности.

Аз съм убеден, че гласуването трябва да бъде задължително по ред причини, включително и такива от нравствен и народопсихологически порядък. Не съм убеден обаче, че ще е лесно задължителността на гласуването да се превърне в работеща система. Какво ще стане с някой, който въпреки всичко не отиде да гласува. Най-вероятно нищо. Трябва да се въведе конкретен механизъм, например: който не е гласувал, да не участва по никакъв начин в разпределението на средствата от европейските фондове – нито като пряк бенефициент, нито като собственик или управител на фирма, нито като експерт на граждански или трудов договор към бенефициент. Или нещо подобно – просто импровизирам. И нека не се тревожим, че въвеждането на задължително гласуване е посегателство върху свободата. Свободата не е безкрайни права и привилегии на горди неформали. Свободата минава през правила, а тяхното спазване, когато не е осъзнато, бива принудително. Животът ни е изпълнен с толкова други задължителни неща, които го правят цивилизован и сигурен!

Електронното гласуване също е чудесно и даже естествено в един свят, в който дори и децата в прогимназията имат на мобилните си телефони по няколко комуникационни приложения. Чудесно е, особено когато си представим млади, красиви и интелигентни хора, седнали зад големите монитори на мощните си компютри, изпълнени с чувство на дълг и отговорност към обществото. Но ще каже някой: „Не всеки има компютър!“. А да закрием ли спешния номер 112, защото не всеки има телефон? „Но не всеки може да работи с компютър!“ – ще продължи същият някой. А да изгорим ли конституцията, защото не всеки може да чете. Всяка епоха и всяко общество си има стандарти и хората трябва да ги покриват, ако искат да участват активно в обществените дела.

Но проблемът при електронното гласуване не е толкова неговата достъпност. Проблемът е (и това е доказано), че при електронното гласуване се откриват нови удобни механизми за фалшификация, да не говорим за т.нар. „корпоративен вот“, при който от името на всички работници ще може да гласува началникът отдел „Личен състав“ при работодателя им. Така корпоративният вот ще стане още по-лесен за продаване и дори може да поевтинее. Ще се появи свръхпредлагане! Според мен електронното гласуване трябва да се въведе при напълно развито електронно правителство и информационно общество, включващо и лични карти с чип и електронен подпис. И пак трябва да се внимава. Дотогава – машинно гласуване, като пред всеки следващ гласоподавател кандидатите се появяват на екрана в различна последователност. А имената в листите да са подредени по азбучен ред, ако се реши да има преференция.

А как ще гласуват българите в чужбина? Не знам. Пък и зависи в коя чужбина. Но ако толкова силно желаят, ако е толкова важно за тях, могат да го направят по досегашния начин.

Най-вълнуващ, но и най-спорен винаги е бил въпросът за мажоритарното гласуване. Това е така, защото при него теорията и практиката се разминават най-драматично. На теория истинското гласуване е мажоритарно. Свободни и интелигентни личности гласуват за други личности, които са на техния акъл, с тяхната ценностна система и техните политически убеждения, така че избраните личности да представляват личностите, които са ги избрали, при взимането на важни за обществото решения. Така е на теория. На практика обаче партийната система никога няма да допусне във властта да влязат свободни и интелигентни хора, със собствена стойност и без зависимости. А и не е сигурно дали трябва. Понякога се оказва, че светът е създаден по-мъдро, отколкото изглежда.

Не е възможно да има мажоритарни избори, защото е невъзможно да има свободно и независимо индивидуално кандидатиране. Дори мажоритарно избраният президент, който днес предлага мажоритарност на изборите, и той беше издигнат от партията с най-високия за времето си рейтинг. И зад него застана ресурсът на тази партия, националните ѝ структури, финансовата ѝ мощ и медийното ѝ влияние. По времето когато г-н Плевнелиев стана президент, вместо него можеше да стане и всеки друг, посочен от ГЕРБ. Къде е тук мажоритарността? Е, сега може би той разчита на нея, защото смята, че вече е самостоятелен играч. Но това е друг въпрос.

При сегашните условия в България, мажоритарният принцип няма да смени зомбитата във властта с личности. Или ще ги смени с личности, които ще ни се иска изобщо да не познаваме. В регионален план мажоритарният принцип ще превърне местните деребеи в наследствени феодали. И тогава днешната олигархия ще ни се види направо като принципна опозиция!

Но независимо от всички съображения, ако се проведе предлаганият от президента референдум, аз ще го подкрепя. Защото като цяло, както казах в началото, съм за това изборите да бъдат масови и трудни. И много други хора биха били ЗА по същите съображения. Кой би бил ПРОТИВ? Ами, те вече се обявиха – БСП и ДПС. Това са партиите, които имат твърди и гласуващи под строй, от алчност или страх, и без да мислят, електорални ядра. Мислещите и образованите хора трудно се обединяват в „твърди ядра“. Моралните също. С позицията си БСП и ДПС показват, че нямат интерес да се оптимизира изборният процес и да стане по-адекватен, по-справедлив и по-демократичен. Те открито заявяват, че имат интерес изборният процес да е изкривен, манипулиран и опорочен. И не се срамуват от това. И никой сякаш не се впечатлява от това. БСП и ДПС нямат интерес от висока избирателна активност, защото тогава групите и процесите, на които могат да влияят, отслабват в процентно изражение. Хиляда чугунени глави са 10% от десет хиляди души, но от сто хиляди са 1%.

Кой тогава има интерес от висока активност? Разбира се, на първо място ГЕРБ, поне в настоящия момент. Основно правило в маркетинга е, че когато увеличиш един пазар, най-голяма полза има играчът с най-големия дял в него. Така е и в политиката. Реформаторският блок пък има полза конкретно от въвеждането на задължително гласуване, защото неговите избиратели са хора сложни, днес са на море, утре са в чужбина. Трудно отиват да гласуват, защото в този ден или имат гости, или четат интересна книга, или просто са волни хипари със собствено мнение и никой няма да им казва какво да правят. Полза от висока активност най-накрая имат и всички, които разчитат на „мек“ вот, на избиратели, които по някаква причина ги подкрепят за първи път, преди не са гласували или са подкрепили другиго.

Предложението на президента е леко абсурдно. Иска да установи нов начин на гласуване чрез гласуване по стария начин. Ако системата е порочна, номерът няма да мине. Ако мине, значи системата не е толкова несъстоятелна. Но пък ако искаме промяна в изборното законодателство, непременно ли трябва да я търсим чрез референдум? Субектите, за които стана дума, че имат интерес от такава промяна, могат да я прокарат и без референдум. Според мен президентът използва инициативата за референдум главно като повод да повдигне от висотата на своята институция въпросът за крайната необходимост от предприемането на решителни действия за промяна на избирателния кодекс (и да си постеле, разбира се, за следващите президентски избори – човещинка). Като цяло това не е лошо. Мисля, че дебатът трябва да продължи и рано или късно (по-добре рано) да даде резултат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Сега

 

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook