Бръсначът на Писанчев

ockhm

„Бръсначът на Окам“ е името на принципа за простота в науката. Според него сред няколко теории следва да изберем онази, която използва най-малко хипотези, за да обясни проблема. Тоест, най-простото предположение обикновено се оказва вярно. На нас, простите граждани, ежедневно ни се налага да прибягваме до този принцип, когато разсъждаваме върху сложните политически процеси, защото информацията за тях обикновено е обвеяна от тайнственост и стига до нас единствено чрез други прости граждани. Ето, например, големият въпрос на изминалата седмица: „Какво се крие зад оставката на министър Вучков?“.

В самия ден на подаването доц. Огнян Минчев предложи обяснението, че запазването на Писанчев и Лазаров е цената, която ДПС е поискало, за да подкрепи в пленарна зала ратификацията на заема от 16 милиарда. Доколкото познаваме българските политически нрави и неоценимия принос на ДПС към тях, това обяснение звучи напълно правдоподобно. Обикновено търгашество, чрез каквото политическите сили често уреждат отношенията помежду си. Но, за съжаление, това обяснение стъпва на няколко грешни предпоставки.

Първо, не е правилно Писанчев и Лазаров да се пакетират. Те нямат нищо общо помежду си и всеки от тях си има свой бекграунд. Докато за Лазаров се смята, че е червен и то дори тъмночервен, доколкото чрез кръговете около Румен Петков се родее с АБВ, то Писанчев битува едва ли не като човек на американските служби. Трудно можем да си представим двамата като част от една и съща сделка на ДПС, освен ако не допуснем, че всеки от тях сам за себе си и по свои пътища е особено предан на Доган и Местан.

Там е работата обаче, че хора с кариерите и позициите на Писанчев и Лазаров безспорно са склонни на преданост, но тя е към всеки, който в момента е на власт, и към никого веднъж завинаги. Това е втората грешна предпоставка на теорията за сделка между ДПС и г-н Борисов. Пък и демонът „Пеевски“ вече не онзи могъщ фактор в държавата, който беше в годините на разцвет на КТБ, ако изобщо някога е бил факторът, който го изкарва нашата политическа демонология.

Теорията, че някой толкова много държи на запазването на Писанчев и Лазаров на постовете им, та чак министърът да си подаде оставката за това, най-накрая се опроверга и от развоя на събитията. В четвъртък премиерът даде да се разбере, че Писанчев и Лазаров все пак ще си ходят, а новият министър на вътрешните работи ще се казва Румяна Бъчварова. В петък двамата подадоха оставки и оставките им бяха приети, като тази на Лазаров вероятно ще бъде подписана днес, защото имал да си довършва някаква работа. Няма спасени, няма сделка.

„Е, защо тогава ги ручàхме жабетата?“ – сигурно ще се запита бившият вече министър Веселин Вучков. – „Защо изгорях? За да светя ли?“ Едното възможно обяснение е, че с отстраняването на Писанчев и Лазаров е изпълнена само половината от намеренията му. Другата половина би се изпълнила, ако на тяхно място се назначат хора, посочени от него. Защото сега с основание можем да заподозрем, че за да има мир, на мястото на отстранените могат да бъдат назначени някакви техни резервни варианти, както навремето самият Писанчев оглави ДАНС като резерва на Делян Пеевски. Така доц. Минчев може да излезе прав. Затова нека почакаме и да видим.

Междувременно, докато чакаме да видим, премиерът г-н Борисов отново по своя възхитителен начин успя да излезе от ситуацията само с червени точки. Показа, че не се е договарял с никого (или поне остави такова впечатление с отстраняването на спорните фигури), освободи се от един бивш заместник на Цветан Цветанов и на негово място сложи свой действащ вицепремиер. Върна при себе си ресора „Национална сигурност“, който досега, макар и формално, се полагаше на другата му вицепремиерка и коалиционна партньорка Меглена Кунева. Но пък и Кунева не показа сериозно отношение към ресора си с начина, по който не успя да направи разлика между „личен акт“ и „лични причини“ и с нелепото твърдение, че оставката на вътрешния министър не се отразява по никакъв начин на стабилността на кабинета. Отразява се и би се отразила навсякъде по света, във всяко едно правителство – обстоятелство, което Радан Кънев разбира много добре.

Другото възможно обяснение за „ручаните жабета“ е вече психологическо. Наистина, защо Вучков подаде оставка? Депутат от ГЕРБ, заместник на Цветанов при предишното управление – очевидно е разбран и дисциплиниран партиец. Казва: „Искам да сменя този и този“, г-н Борисов отговаря: „Не може“ и толкоз. Вучков свива рамене и продължава да си бъде министър по живо, по здраво, независимо дали има задкулисни договорки с ДПС или с някой друг. Той обаче подава оставка и не само това, ами напуска и парламента, с което слага кръст на политическата си кариера. Защо? Има много хипотези и ето тук вече който иска може да приложи Бръснача на Писанчев (частен случай на Бръснача на Окам), за да си избере една от тях.

Може би Вучков участва в заговор, може би е играчка на незнайни кукловоди. Ако зад него стоят организирани сили, оставката му не е солова акция, а е част от план, който тепърва ще се развива и може да се окаже, че Вучков никакъв кръст не е сложил на политическата си кариера, а ще дочакаме да го видим и него в някоя друга политическа сила, както видяхме бившия финансов министър на Орешарски.

А може би Вучков знае нещо, което го кара да се страхува, че ако Писанчев и Лазаров останат на местата си, а той продължи да е министър, ще понесе някаква отговорност.

А може би пък Вучков е изгубил представа за себе си и си въобразява, че има самостоятелна политическа тежест и оставката му ще уплаши някого.

А може би пък вярва, че честта и принципността са единственото му богатство и заема трагическа поза, жертва пост и кариера, за да ги запази. Действително аплодисментите в социалните мрежи не закъсняха, разразиха се далеч преди аплодиращите да са успели да се ориентират в обстановката.

А може и просто да се е отвратил и да си е тръгнал, както биха постъпили доста нормални хора на негово място. Заради тях е изкована максимата, че когато отвратените си тръгнат, остават отвратителните. Но пък чак сега ли се отврати?

Може би все пак оставката на Вучков е импулсивна постъпка, не е част от задкулисие и не е свързана пряко с другите елементи от картинката. Не ви харесва тази хипотеза? Не е достатъчно готическа? Няма го световния заговор? Няма ги Кремъл, ЦРУ и парите на олигарсите? Е, понякога истината е скучна, безлична, дори нелогична. Понякога истината не е готическа и сензационна.

Каква е истината ние, простите граждани, може никога да не разберем. Може да е смес от всичко казано, а може да е и нещо съвсем просто (което трябва и да изберем, ако се придържаме към принципа на бръснача), нещо като отговора на въпроса защо мъжете имат зърна на гърдите: ами, просто така. Какво се крие зад оставката на Вучков: ами, нищо особено. И като стана на въпрос, другия път мога да ви кажа и защо мъжете нямат целулит. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Сега

Търсене

Подкрепете ни

Facebook