Особености на българския национален туризъм

turizm

Какво значи нещо да е приоритет в дадена държава? Това обикновено е някакъв сектор, за който се приема, че е важен за икономиката и властта се намесва, за да създаде по-особени условия за неговото развитие. Един от многото български приоритети е националният туризъм. Имаме около 290 километра Черноморие, два-три ски курорта, минерална вода, възрожденски къщи, тук-таме голф, казина, проститутки и всичко останало. Промишлеността ни не е твърде конкурентоспособна на международните пазари, а селското стопанство е зле субсидирано и не може да се мери с другите селски стопанства. Науката ни е разпиляна и посърнала и в момента изнася не толкова know-how, колкото don’t-know. Тъй че сякаш ни е останал единият гол туризъм.

Тази година браншът е  тревожен, защото се очаква на морето почти да няма руснаци. За мнозина тази новина може да прозвучи ободряващо, но има и обезпокоени. Руснаците ще пропуснат, защото вече им е скъпо, а и поради силната кампания на тяхното правителство да ги мотивира да харчат парите си на вътрешния туристически пазар – нещо което ние никога няма да направим, ще се влачим пак в Гърция и Турция и никога няма да кажем: „Щом чужденците не идват у нас, и ние няма да ходим в чужбина“. Просто не сме такъв народ.

От туристическия бранш искат нашата държава да се намеси и да го подкрепи с олекотен достъп до културни и археологически обекти, публична държавна и общинска собственост, създаване на специални туристически агенции, въвеждане на ваучери за почивка като елемент от социалната политика, обмен на аниматори като част от мерките за справяне с младежката безработица и с други подобни мерки, които могат да се проведат веднага и да имат ефект още през този сезон. Държавата обаче показа доколко туризмът ѝ е приоритет и доколко изобщо ѝ пука за него с поведението си в случая с „Томас Кук“ и Би Би Си.

При управлението на четири правителства тя влачи преговори с Би Би Си за реклама на нашия туризъм. Условията по сделката се подобряват и ние получаваме все повече излъчвания за все по-малко пари, но договор така и не се подписва. Идва и последният кабинет, в който туризмът е обособен в отделно министерство. То обаче не проявява никакъв интерес към рекламирането на България по Би Би Си и си измива ръцете с обяснението, че нямало предвидени пари за това в бюджета си. Тогава могъщата туристическа агенция „Томас Кук“ заплашва, че ще оттегли интереса си от нашата китна, но все пак скромна дестинация, защото всяка търговия трябва да бъде подкрепена и от реклама – няма реклама, няма търговия. Нашата държава се стряска. Стряскаща е и срещата по време на международното изложение в Берлин миналата седмица, където министър Ангелкова тържествено обещава и пред Би Би Си, и пред „Томас Кук“, че в крайна сметка договорът ще бъде подписан. Хайде да видим…

Но показателното тук не е дали, кога и как ще бъде подписан договорът за реклама на България, а как държавата се отнася към приоритетите си. Ако не е в състояние да проведе една обидно евтина медийна кампания, тогава за какви ваучери, за каква младежка безработица, за какви обекти и други мурафети става дума! Ето така българската държава се грижи за българския туристически бизнес.

Разбира се, мнозина биха запитали дали е редно която и да било държава да се грижи за който и да било бизнес. Държавният протекционизъм унищожава пазарните принципи и развращава нравите. Ако един бизнес не може да генерира печалба, то това не е никакъв бизнес, а субсидирана дейност, бюрокрация и корупция. И в момента туристическият сектор е облагодетелстван с по-малък ДДС. Като към това се прибави и изключително лесният достъп до кредити в годините на „балона“, резултатът е свръхпроизводство на туризъм и чудовищно предлагане на долнопробни евтини пакети, привличащи безработни и пияници от цяла Европа. Унизителните отстъпки, които нашите хотелиери дават на големите туроператори, са превърнали страната ни в евтина дестинация за социално слаби. А сега туристическият бранш иска и допълнителна намеса от страна на държавата. Това ще влоши нещата още повече. Ако приемем, че пазарните отношения са естествени като природен закон, то тяхната подмяна е нещо противоестествено и вредно. Който може да печели – да печели; който не може – да фалира.

Така биха разсъждавали либертарианците-романтици и сигурно щяха да са прави, ако икономиката беше затворена система като Дерето на Голт, но тя не е. Щеше да е чудесно държавата да не се меси в бизнеса, ако и другите държави не се месеха. Те обаче се месят и така осигуряват на своите хора несправедливо конкурентно предимство. Това е особено видно в селското стопанство. И в туризма. Затова трябва да признаем, че са прави онези, които казват, че държавата трябва да приоритизира туризма, да се меси в него и да го подпомага, особено когато не са много другите конвертируеми неща, с които разполага. Да не забравяме, че при средно 9% от БВП за европейските страни, българският туризъм заема близо 14%, тоест значението му за икономиката е голямо.

Така че, държавата, ако обича, да се захваща да помага на туризма! Но да не го прави така, че да разглези бранша и да го доведе до самоунищожение от лакомия. Какво би могла да направи държавата?

Първо, да бъде повече държава. Да си оправи пътищата, да се справи с престъпността и да осигури нормални административни услуги. Това не са елементи от туризма, но му влияят драматично.

Второ, като ще помага на туризма, да вземе и да го стандартизира. Да не допуска всеки да строи хотелче върху първия стърчащ от морето камък и да не допуска всякакви алчни субекти и доморасли мошеници да гледат хищно хората в ръцете за пари и само да се чудят как да „врътнат“ някой завеят турист.

И трето, най-важното, да работи за приличния образ на страната и нейното население в очите на останалия свят. Вътрешната ѝ политика да излъчва сигурност и предвидимост. Външната – интелигентност, адекватност и принципност. Никой не отива на гости у несимпатичен и подозрителен домакин. И, разбира се, да провежда веща и професионална комуникационна кампания в чуждестранните медии. Държавните пари за реклама да не се крадат, а да се вложат в проучване и рекламиране на най-характерното.

Ето това се иска от държавата. Нищо повече. Някой ще възкликне: „Че то това си е почти цялата държавна политика!“. Еми, да. Това е положението, Минке. Който иска нека го нарече „холистичен подход на държавата към туризма“, но хубав туризъм в кофти държава не може да съществува. Е, освен ако държавата не разполага с пирамиди или други някакви топ атракции от рода на руините на Картаген, който рано или късно трябва да бъде разрушен.

За в. “Сега

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: