“Това е обидно и расистко…”

obidno

Преди дни в Швеция, либерални и LGBTQ активисти се озоваха в ситуация да протестират срещу гей-парад само защото организаторите са от дясното политическо пространство и най-вече защото планът беше този път прайдът да мине и през имигрантския квартал в северен Стокхолм. Около 75 % от населението там е съставено от мюсюлмани, които, както знаем, никак, ама никак, не обичат гейовете и техните паради.

И така, по „Скалата на привилегията”, към която ще се върнем по-късно, вярващите в исляма се оказаха по-назад от хората с различна сексуална ориентация. Либералните шведски активисти и „сошъл джъстис воини” не очакват от мюсюлманското малцинство толеранс към гейове и лесбийки и смятат, че организирането на  прайд на „мюсюлманска територия” е проява на расизъм.

Да, правилно чухте – расизъм.

Според тези хора ислямът е раса, а здравословното желание всички общности в Швеция да приемат хората с различна сексуална ориентация и техните права е равно на терор върху, хм, как да го кажем – „специфичните културни особености на виктимизирани религиозни малцинства”.

В крайна сметка прогресивните активисти, сред които и представители на LGBT общността заплашиха с контра-шествие (звучи ли познато?) срещу гей-парада, който не трябвало да минава през мюсюлманския квартал „за да не ги дразним”. Очевидно във „виктимизационния индекс” (изфабрикувана либерална глупост) мюсюлманите имат предимство пред гейовете и са по-репресирани. Затова получават златен медал от „Олимпиадата на потиснатите”.

„Олимпиадата на репресираните”  е мултикултурно, постмодерно състезание за професионални жертви на патриархално потисничество, расизъм, сексизъм, културно присвояване и, разбира се, ислямофобия.

Непоносимите хаштаг активисти дори заявиха, че „расисткият гей парад” трябва да бъде забранен от властите, а организаторите му заслужават арест. Помислете малко върху това. Попийте тези мисли.

Състезанието от кръговете на „Олимпиадата на репресираните” продължава в САЩ с все по-странните действия на движението  #BlackLivesMatter, вдъхновено от няколко случая, при които невъоръжени чернокожи мъже бяха убити от полицаи по време на конфронтация.

Сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс, демократичен социалист и активист за граждански права от 50 години, участвал в шествията на Мартин Лутър Кинг, е систематично обвиняван в „бяла привилегия” (да!) и расизъм, и е тормозен от двайсет и няколко годишни шумни активистки на хаштаг движението #BlackLivesMatter по време на своята кампания за президентските избори в САЩ догодина.

На два пъти той беше прекъсван по време на реч и буквално изместван от подиума от бесни млади дами, които излизаха на сцената и обвиняваха всички присъстващи граждани, които нямат афроамерикански произход, в расизъм и „бяло превъзходство”.

Бърни доброволно и смирено се изместваше встрани, изчаквайки активистите да обиждат на спокойствие. Но това не беше достатъчно. Те искаха от него да рецитира имената на всички чернокожи жертви на полицейско насилие от последните години, а ако някой дръзне да спомене пред тълпа на #BlackLivesMatter, че все пак „всички животи са важни”, то той автоматично е освиркан и етикиран като гнусен расист.

Пак от САЩ е най-комичният скорошен пример за „Олимпиадата на репресираните”.

В левия политически спектър се натрупаха мнения на коментатори, които осъждат и се възмущават от модният тренд бели жени да си правят афропрически. Съвсем на сериозно и в съвсем (уж) легитимни медии това беше обявено за „културна апроприация”. С други думи за присвояване на характеристика на репресирана малцинствена група, което си е жив и дишащ расизъм.

И обратно – чернокожите жени, които си изправят косите са определяни от същите тези коментатори като жертви на доминиращата бяла култура и натиска да изглеждат по определен начин. Т.е, каквото и да става, белите са лоши, а малцинствата са потиснати жертви.

Тези три удивителни примера за развод с критичното мислене са само малка част от мазохистичната мозайка на съвременния либерализъм. С потрошен морален компас, мотивирани от емоции, вина и възмущение, мразещите Запада западни интелектуалци, преподаватели, студенти, журналисти и активисти изграждат потресаващо погрешен и  отдалечен от реалността наратив.

Един паралелен свят, в който чувствата са по-важни от фактите, а етикети като „расист”, „сексист” и „ислямофоб” са достатъчни да прекратят всяка рационална дискусия преди да е започнала.

В земята на мекия расизъм на ниските очаквания към малцинствените групи се прилага друг стандарт, защото никой не очаква от тях да споделят ценностите на секуларната демокрация, превърнала Западния свят в най-проспериращата цивилизация в човешката история. За днешните либерали в основата на всяко зло е „белият човек”. Тероризмът е резултат от геополитката на САЩ и Израел, а религията няма нищо общо.

Ужасяващото третиране на жените в Близкия изток е културна особеност, а истинската мисия на западните феминистки е да изчистят компютърните игри и рекламите от сексистка образност.

Единственото заслужаващо внимание насилие в обществото е това, което полицаите упражняват върху чернокожите.

Статистиките нямат значение, фактите са политически некоректни и следователно ненужни и расистки, постмодернизмът и културния релативизъм владеят светогледа.

Само белите могат да бъдат расисти, само мъжете могат да са сексисти.

Удобен, моден свят на нонсенс, в който другото мнение е не просто грешно, а лошо, неморално, крайнодясно и трябва да бъде регулирано от властта.

Професорът по еволюционна психология Гад Сад е един от най-забавните критици и разобличители на съвременния прогресивизъм и обича да се гаври с идиотските идеи на днешните западни левичари. „На мен ми се разминава с някои по-остри критики към исляма и феминизма, например, защото по скалата на привилегията съм много назад – аз съм евреин от арабски произход с кафяв цвят на кожата и наднормено тегло. Не могат да ме пипнат”.

„Политически коректните активисти имат вредни и заблудени идеи за езика и социалните отношения. Те създават професионални „жертви”, които очакват, че никой няма право да ги обижда или да накърни идентичността им с думи. Това изгражда атмосфера, в която всеки стъпва на пръсти, внимавайки да не извърши углавно лингвистично престъпление.”, казва още той.

Според бившия либерален политически апаратчик, активист и автор от Ню Ингланд Никълъс Гороф ставаме свидетели на вече ортодоксално, наложило се мислене в съвременното ляво, което той дефинира като нео-прогресивизъм. Според това светоусещане най-валидните и ценни гледни точки и перспективи в обществото идват от най-маргинализираните групи.

Оттам се поражда и тази „Олимпиада на потиснатите”, в която всеки се опитва да покаже колко много е репресиран.

Никълъс твърди, че това е философия, вкоренена в емоциите и доминирана от идеята, че ако се чувстваш по определен начин за даден въпрос това е достатъчно легитимен аргумент за съставяне на мнение, равен по стойност на рационалното осмисляне на същия въпрос.  Представителите на тази нова ортодоксалност взимат собствените си емоции и представи за идентичност и ги смесват с усещането за праведност, типично за всеки политическия активист, който се бори за кауза или промяна.

Най-опасната характеристика на съвременните прогресивни воини за социална справедливост и техния свят на професионални жертви и идентичности е твърдото им желание да ограничат свободата на словото.

Те лобират за прокарването на закони за „реч на омразата” дори в САЩ, проектирани с цел да зашият устата на всеки, който каже нещо критично за възгледите на либералните левичари и воини за социална справедливост.

Реч на омразата е тази, която не им харесва и която те сметнат за обидна. Оруелският ужас на цензурата, двумисълта, новговора и авторитарната дистопия се разиграва пред очите ни като фарс под формата на хаштаг активизъм и „Олимпиада на репресираните”.

 

Да видим сега къде Вие се намирате по „Скалата на привилегията”

Вие сте бял хетеросексуален мъж?  Отидете в ъгъла и се засрамете. Веднага! Вие сте носител на привилегия, расизъм и сексизъм, заради такива като вас светът е ужасно място!

Вие сте бяла хетеросексуална жена? Не прекалявайте с оплакването. Да, вие сте жертва на западния патриархат, но се наслаждавате на бялата привилегия и не може да оцените борбата на хората с различен цвят на кожата.

Вие сте бял хомосексуален мъж? Не е зле, но все пак можехте да не сте бял. И да не сте мъж.

Вие сте цветнокожа жена с нетрадиционна сексуална ориентация? За това говорим! Вие сте истинската жертва на дискриминация в репресивната бяла западна култура. Продължавайте борбата, Ние сме с вас, вече мислим за хаштаг.

Вие сте мюсюлманин? Бинго! Печелите! Извиняваме се за кръстоносните походи, Израел, войната в Ирак, американският империализъм и разголените жени в нашите страни. Обещаваме, че никога повече няма да рисуваме карикатури на пророка Мохамед!

Webcafe

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: