Нужна е реформа на депутатския имунитет

zx620y348_2095845

Първият тур от местните избори и проведеният национален референдум отмина. В него изненади нямаше – основните играчи в дясно в лицето на ГЕРБ и на Реформаторския блок затвърдиха доброто си представяне от миналогодишните парламентарни избори, патриотичните формации в лицето на ВМРО и НФСБ също постигнаха стабилни резултати, свободното пропадане на БСП продължава, ДПС не можа да разшири влиянието си извън традиционно контролираните от етнолибералната корпорация етнически региони, а Атака постигна още по-слаб резултат, отколкото на последните избори. Всичко това гарантира стабилността на управлава коалиция в обозримото бъдеще. Обстоятелство, което би трябвало да бъде подсилено от факта, че избирателите на двата сновни основни десни стълба в нея в лицето на ГЕРБ и РБ демонстрираха на практика идентично гласуване по темата за електронния вот (съответно 83% при ГЕРБ и 82% при реформаторите), с което на дело показаха, че споделят общи ценности и визии за бъдещето на България. С една дума, без да омаловажаваме важните балотажи в градове като Пловдив, Видин и Плевен, очертава се една ако не изцяло слънчева, то поне умерено оптимистична картина пред дясно мислещите ни съграждани и пред страната като цяло.

По-тъмна сянка върху нея хвърли обаче безумното поведение на най-малкия коалиционен партньор в отстранената от власт прокремълска коалиция – партия Атака. В изборната нощ нейният лидер, депутати и „журналисти“ от партийната ѝ телевизия вилняха в НАТФИЗ като кулминация от цяла серия скорошни провокации срещу обществения ред и правата на българските граждани. Само полицията и личната намеса на вътрешния министър и вицепремиер Румян Бъчварова предотвратиха още по-сериозни безредици и повече пострадали. Поредният цирк, инсцениран от Волен Сидеров, навежда на извода, че е необходима коренна промяна на института на депутатския имунитет.

България е една от много малкото държави в света, където народните представители са наказателно неотговорни за всички свои изказвания, действия и бездействия както в парламента, така и извън него. При това имунитетът покрива дори и действия, които не са свързани със същинската им дейност като народни представители. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България „народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателя на Народното събрание.“

Преведено от юридически език на езика на обикновения гражданин, това означава, че без разрешението на Народното събрание срещу депутатите не само че не може да бъде повдигнато обвинение и те да бъдат съдени, но те не могат да бъдат и арестувани, освен ако не бъдат заловени при извършването на тежко престъпление като убийство, взломна кражба и т.н. Тъй като хулиганските деяния на Сидеров и агитката около него не представляват тежко престъпление, то полицията не може дори да го арестува, за да предотврати съответните деяния. максимумът, който може да бъде направен посред нощ, когато парламентът не заседава и няма кой да даде разрешение за задържането, е това, което беше направено в неделната нощ – нарушителят с имунитет да бъде изведен от местопрестъплението и пуснат да си върви по живо, по здраво, имайки наглостта при това да се оплаква от полицейско насилие. Да не говорим, че дори и деянието да беше извършено посред бял ден и при заседаваща легислатура, докато цялата процедура по даването на разрешение за арест (внасяне на писмено предложение в деловодството на НС, включването му в дневния ред, обсъждането и гласуването му в пленарна зала и съобщаването му на органите на реда) беше изпълнена, вече щеше да е безнадеждно късно и престъплението отдавна щеше да бъде консумирано.

Така описаният хипертрофирал институт на депутатския имунитет за пореден път характеризира България като държава, която е правова и осигурява равенство на всички свои граждани през закона, само на думи, а в действителност защитава правата единствено на престъпници, превръщайки редовите спазващи закона граждани в техни беззащитни жертви. Това позволява на лицето Сидеров от години да вилнее безнаказано по ресторанти, самолети, летища, клек-шопове, автономни висши учебни заведения, телевизионни студия и пр. и пр.

Как стоят нещата в цивилизования свят, към който се стремим? В Испания, Португалия, Франция, Италия, Полша и Швеция неотговорността се разпростира и извън парламента, но във връзка с депутатската дейност., т.е. при упражняване на техните функции. Във Франция неотговорност извън парламента има само ако осъществяването на съответното поведение е възложено на депутата от самия парламент. Иначе той носи отговорност за интервюта, обръщения на митинги и т.н. Във ФРГ, Гърция, Финландия и Литва народните представители се ползуват с имунитет само в парламента, в Нидерландия – само за гласуванията и изказванията в пленума и комисиите, а в Австрия той засяга само гласуванията, докато за действията и изказванията си депутатите могат да бъдат санкционирани от самия парламент, разбира се, не с наказателна отговорност. Парламентарната практика в Германия познава и института на бланкетното сваляне на имунитета. То се изразява в приемането на решение на Бундестага в началото на всяка легислатура за колективен отказ от имунитет срещу разследване на престъпления, да които се предполага, че са извършени от неговите членове.

Въвеждането на подобен режим в България ще позволи на правоохраняващите органи да действуват спрямо хулиганските изцепки на депутати по същия начин, по който противодействуват и на останалите правонарушители. Така ще се избегнат абсурдните ситуации полицията в продължение на двадесет минути да не смее да реагира на сигнал за нарушаване на обществения ред, понеже нарушителят е народен представител, след което да е необходимо лично министърът на вътрешните работи да присъствува на местопрестъплението, за да вдъхва кураж на подчинените си.

Тук бих искал да отворя една скоба. Инцидентът в нощта на изборите демонстрира още едно нещо. Оспорвано е недолюбвано от мнозина, настоящото управление е за предпочитане пред своя предшественик – коалицията между БСП и ДПС, прикриваща се зад марионетката Пламен Орешарски. Често срещано обвинение сред крайните противници на сегашната правителствена коалиция е, че тя по нищо не се различава от предишната. Какво ни показва съвсем скорошната ни история обаче? Лишена от електорална подкрепа и мнозинство в Народното събрание, изпаднала поради тази причина в тежка политическа и лична зависимост от „златния пръст“ на лидера на Атака, за да може да управлява, въпросната коалиция не смееше да направи нищо за ограничаване на изблиците му. Контрастът с поведението на министър Бъчварова в изборната нощ и нейната хладнокръвна и достойна позиция беше повече от видим и обнадеждаващ. Докато вътрешният министър на предишното управление на кабинета Орешарски Цветлин Йовчев „героично“ се укриваше по време на изстъпленията на Атака (да припомним, че Сидеров и симпатизантите му тогава бяха организирали някаква зловеща имитация на „граждански патрули“, осъществяваща тормоз над протестиращите срещу правителството в центъра на София), то за пръв път министър Бъчварова пристигна на терен и подкрепи служителите си в тяхната битка в защита на законността.

Привържениците на настоящия твърде засилен рижим на депутатския имунитет изтъкват в негова подкрепа необходимостта от предотвратяване на повторение на случилото се с Никола Петков. Емблематичният лидер на преминалия в опозиция на установяващия се тоталитарен режим в България БЗНС през 1947 г. е арестуван в парламентарната зала въпреки статута си на депутат, осъден на смърт и екзекутиран. Този пример обаче е невъзможно да се повтори в настоящите условия по няколко причини. Първо, съгласно чл. от Конституцията от 1991 г. народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Тази разпоредба създава надеждна гаранция срещу такъв тип произвол и безусловно трябва да остане в сила. Второ, в сегашната ни Конституция е залегнал институтът habeas corpus, съгласно който никой не може да бъде задържан за повече от 24 часа без съдебно разрешение (чл. 30, ал. 3). Т.е. дори да си представим рисуваната от някои мрачна картина на извършването на арести на опозиционни депутати по формално юридически, а всъщност политически причини, то в срок от 24 часа съдът ще се произнесе по законността на извършения арест. И накрая, бидейки държава член на ЕС и страна по Европейската конвенция за правата на човека, България отдавна отмени смъртното наказание, така че физически повторението на случая с Никола Петков е невъзможно.

Продължаващият с години наред тормоз от страна на Волен Сидеров и партия Атака над българските граждани разкрива един същностен недостатък на настоящия конституционен модел – неоправдано раздутият в сравнение с другите европейски страни институт на депутатския имунитет. Необходимо е спешното му реформиране в посока на ограничаването му до изказване на мнения и гласуване в Народното събрание, както и до извършване на действия, свързани с функциите на депутат, за които лицето изрично е оправомощено от парламента. Твърденията, че не е редно да се посяга на конституцията заради едно конкретно лице, са несериозни и неоснователни. Проблемът, както посочихме, е системен и всеки, който е достатъчно недобросъвестен, може да го експлоатира за своя полза и в ущърб на българските граждани. Ето защо предлаганата реформа, в полза на която вече се чуха гласове от страна на десните политически субекти ГЕРБ и РБ, е важна стъпка към превръщането на България в реална правова държава. Държава, в която всички граждани са равни пред закона и привилегии се допускат само ако и доколкото са необходими за осъществяването на важни обществени функции. Това изменение, разбира се, трябва да бъде не крайна цел, а стъпка по пътя на реформата, включваща още коренно преустройство и лустрация на съда, следствието и прокуратурата.

 

Снимка: © Юлия Лазарова, capital.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook