Интровертни иглолистни

tree hug

Три политически субекта – ПП „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21“ успяха да „пробият” Столичния общински съвет и да спечелят общо 5 мандата. Не толкова самият резултат, колкото начинът, по който те успяха да направят своя дебют в представителството на местната власт в София, изглежда любопитен. Защото той индикира за такова предизборно поведение, което импровизирано ще нарека продуктово позициониране в политиката.

Под продуктовото позициониране в политиката разбирам употребата на профилирани тези и експлоатацията на конкретни изображения, обслужващи електорално групи по интереси. С други думи, това е отказ от употребата на залегналите в политическата партия опосредяващи функции, за сметка на натрупването, артикулацията и удовлетворяването на тесни сантименти.

Всъщност, горното е по-сложно обяснение за причините, поради които на местните избори в столицата станахме свидетели на някои екстравагантни реклами и послания. Няколко примера в тази насока:

1) Снимка с куче. Но не просто човек и куче на едно място, а приклекнал до кучето човек. Търсеният ефект е ясен: да се внуши на избирателя, че равноправието между наземните бозайници е приоритет. За сметка, например, на съществуващите родови и цивилизационни различия, които, поне според мен, определят качественото предимство на човека и основанието му за самочувствие пред другите бозайници.

2) Демонстриране на интимна близост с био-маса от растителен вид. В случая – иглолистно дърво. Със сигурност има хора, които смятат, че един 30 годишен бор само изглежда като интроверт, но всъщност има душевност, оттук и чувствителност. Но тъй като пишещият тези редове не е от тях, то той не успява да влезе в подобен предизборен наратив, освен с чувството си за хумор.

И по-натам:

3) Да стоиш наКОНтен в банята.

4) Или поне да оправиш баскетболния кош в квартала.

Уви, това са живи етюди от миналите местни избори в София, а не форми на скучаещо въображение.

Очевидно е, че подобен тип продуктово позициониране в политиката няма голям електорален диапазон. Но, за сметка на това – гарантира спечелването на един, макар и тесен, но сигурен вот. Продуктовото позициониране в политика не може да се бори за мнозинства, защото не обслужва конвенционални електорални нагласи. Но въпреки това, продуктовата политика се оказва сполучлив механизъм за пробив в системата. Особено когато системата има по-нисък избирателен праг, какъвто е случаят в местната власт.

Примерът на „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21, който далеч не се изчерпва само с тях, демонстрира, че в София вече е възможен декадентския тип политика. Тя е декадентска, защото просто не е конкурентноспособна на утвърдените и големи политически партии. Партиите на продуктовото позициониране нямат ресурса – икономическия, кадровия, експертния, да бъдат равноправни участници в истинския дебат за местна власт.

А в крайна сметка всяка партия си избира такава тема, която има силата да реализира. Така например, ГЕРБ – като най-силната партия – акцентира в София на местните избори на тема, която има възможността да реализира на практика – инфраструктурата на града. РБ, макар и не като голяма коалиция от партии, но все пак като разпознаваема такава, говори за това, което се случва около инфраструктурата – автомобилния трафик и шум. А в тази верига на нисходяща популярност (от най-силния към най-слабия) на партиите на продуктовото позициониране не им остават много възможности. Оттук темите за зоополицията, парковете, свободната зона за „улично изкуство“ в центъра на София и т.н. намериха своите политически представители.

Разбира се, отвъд това, че тези партии таргетират конкретни групи по интереси, заради което те по-скоро добиват характеристиката на НПО-та, отколкото на партии в истинския смисъл на думата, те успяват да съберат и известна доза протестен вот. Това обаче не са класическите форми на протестен вот, който ние познаваме, и който направи възможни партии като Атака. В случая на формацията на Волен Сидеров, гласуващите за нея бойкотираха на едро – държавата, политиците, ЕС. Все мащабни конгломерати. За целта, лидерът на въпросната формация използваше тежки и тромави идеологеми – българизма, национализацията, славянското братство и т.н.

Това не е случаят на „Зелените“, „Глас народен“ и „Движение 21“ (или пък на ДЕОС). Първо, това са протестни движения, възникнали или движени от градската среда. Второ, техният протестен вот е романтичен, граждански, дори и революционен, но в един младежко-наивен мащаб. Те не използват амбициозни идеологеми, защото продуктовото позициониране в политиката предполага тъкмо обратното – удовлетворяването на конкретни сантименти на групи по интереси.

За да обобщим темата за продуктовото позициониране и декадентския тип политика, нека влезем в сугестивния наратив на споменатите партии. За целта, представете си следния кадър.

Младо семейство от мъж и жена си разменят реплики на висок глас, тъй като не са оставили време на инерцията да си свърши работата в стиковането на битовите им навици. И докато двамата се боричкат словесно, между тях стои опаковка чипс (нямо и небрежно, доколкото един нарязан на ленти картоф не може да участва в динамиката на кадъра). Най-вероятно вниманието на зрителя е погълнато – било от съпруга, било от съпругата, но покрай тях е възможно някой разсеял се зрител да се загледа в детайлите от кадъра – опаковката чипс.

На местните избори в София за общински съвет съпругът привлече най-много внимание и спечели 30 мандата, съпругата – 11, а чипсът – партиите на продуктовото позициониране и декадентската политика – общо цели 5 мандата.

Но не тези 5 мандата, а любопитният начин, по който те бяха спечелени, демонстрира инструменталната отлика, използвана от споменатите партии при техния успех в София. 

Снимка: http://media-cache-ec0.pinimg.com/736x/13/8f/66/138f662be405271105acfbda07d27952.jpg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook